Глава 5
Оживление
Късно сутринта Ла Вал се прибра в покоите си след срещата си с Куентин Боду и Чалси Ангуейн. Дог Пери също би трябвало да присъства и всъщност магьосникът искаше да се види именно с него. Само че Пери беше изпратил човек да им каже, че няма да може да дойде, тъй като бил навън, опитвайки се да научи повече за Артемис Ентрери.
Така че срещата се бе превърнала в събиране, чиято цел бе да уталожи опасенията на Куентин Боду, който отчаяно се нуждаеше някой да го увери, че Ентрери няма просто да нахлуе в стаята и да го убие на място. Чалси Ангуейн с дръзката напереност на самоуверен младок бе заявил, че ще го брани с живота си. Това, както отлично знаеше Ла Вал, си беше чиста лъжа, още повече, че Ентрери никога не би постъпил по този начин, никога не би убил Куентин, без да проучи предварително всички негови връзки и съюзници, както и доколко сигурно е положението му начело на гилдията.
— Ентрери никога не действа безразсъдно — беше обяснил магьосникът на двамата. — А да направи подобно нещо, би било същинско безразсъдство.
В края на срещата Боду вече се чувстваше значително по-добре, макар да не пропусна да отбележи, че най-добре би било, ако Дог Пери или някой друг се погрижи за опасния палач. Ала това нямаше да бъде никак лесно, каза си Ла Вал, макар че предпочете да запази тази мисъл за себе си.
Още щом се прибра в покоите си (просторна приемна с работен кабинет отдясно, спалня зад нея и алхимична лаборатория вляво), магьосникът усети, че нещо не е наред. Първата му мисъл бе, че виновникът е Дог Пери — главорезът със сигурност му нямаше доверие и при един разговор насаме дори си бе позволил да намекне, че стигне ли се до явна конфронтация, Ла Вал би подкрепил Ентрери.
Дали не се беше промъкнал в стаята му, докато той бе на среща с Боду, и сега го чакаше спотаен някъде с оръжие в ръка?
Магьосникът погледна вратата, през която току-що бе влязъл (и която никога не пропускаше да заключи), но не забеляза никакви признаци ключалката да е била насилвана, нито пък някоя от клопките, които бе заложил, да е била задействана. Имаше още един начин да се проникне в покоите му — външен прозорец, който обаче бе защитен с толкова много заклинания и капани, че всеки, дръзнал да пропълзи през него, щеше да си остане на перваза — поразен от светкавица, изгорен по три различни начина и смразен. А ако някой все пак оцелееше след всичко това, експлозиите щяха да се чуят из целия етаж и да доведат десетки стражи.
Успокоен от тази простичка логика, както и от магията, благодарение на която никой удар не можеше да проникне през кожата му, Ла Вал се отправи към кабинета си.
Но преди да беше стигнал дотам, бравата щракна и отвътре се показа Артемис Ентрери.
Колената на магьосника омекнаха и той едва успя да се задържи на крака.
— Знаеше, че съм се върнал — спокойно рече Ентрери и се облегна на вратата. — Нима очакваше, че няма да посетя стария си приятел?
Ла Вал, който междувременно се бе съвзел, поклати глава и погледна назад:
— Вратата или прозореца?
— Вратата, разбира се — отвърна Ентрери. — Знам колко добре се охранява прозорецът.
— Не само той — сухо рече Ла Вал очевидно защитата му не се беше оказала достатъчна.
Палачът сви рамене:
— Все още използваш същата ключалка и същите клопки, с които пазеше и предишните си покои. Така и предположих, когато чух колко си се зарадвал да научиш, че са оцелели, след като джуджето разби вратата ти.
— Откъде взе… — започна магьосникът.
— Нали аз ти намерих ключалката? — напомни му Ентрери.
— Но сградата се пази от стражи, които не познаваш!
— И освен това си има издайници — тихо отговори палачът.
— Ама вратата! — все така недоумяваше магьосникът. — Има и други… капани.
По лицето на Ентрери се изписа отегчение и Ла Вал се отказа.
— Много добре тогава — каза той и като мина покрай убиеца, влезе в кабинета си и му даде знак да го последва. — Мога да наредя да ни донесат нещо за хапване, ако искаш.
Ентрери се настани насреща му и поклати глава.
— Не съм тук за угощения, а за информация. Знаят, че съм в Калимпорт.
— Доста от гилдиите наистина знаят — потвърди Ла Вал. — В това число и аз. Видях те в кристалната си топка, както, уверен съм, и магьосниците на мнозина други паши. Не може да се каже, че си се движил из сенките.
— А трябваше ли? Доколкото ми е известно, идвам без врагове и без намерение да си създавам такива.
Ла Вал се изсмя на абсурдното му изказване:
— Без врагове? Та ти си създаваш врагове, където и да отидеш. Това е неизбежен страничен ефект при професия като твоята.
Смехът му обаче бързо секна при вида на убиеца, който изобщо не изглеждаше развеселен — луд ли бе да си прави шега с навярно най-опасния човек в целия свят!
— Защо си ме търсил с кристалната топка? — попита Ентрери.
Ла Вал вдигна ръце и сви рамене:
— Това ми е работата.
— Значи си съобщил на господаря си за завръщането ми?
— Паша Куентин Боду беше с мен, когато образът ти се появи в глъбините на топката — призна магьосникът.
Ентрери кимна едва-едва и Ла Вал се размърда неспокойно:
— Разбира се, не предполагах, че ще видя теб — обясни. — Ако знаех, щях първо да те потърся, за да разбера намеренията и желанията ти.
— Завидна лоялност — иронията в сухата забележка на палача не убегна на магьосника.
— Никога не съм давал лъжливи обещания, нито съм се преструвал. Всички, които ме познават, знаят, че не бих сторил нищо, за да променя баланса на силите около мен и че служа на онзи, чиито мощ и влияние натежат най-много.
— Пресметлив, както винаги — рече Ентрери. — Само че не ми ли каза току-що, че си щял да ме потърсиш, ако си знаел? Дал си обещание, магьоснико, обещание за вярна служба. А няма ли да нарушиш обещанието си към Боду, като ме предупреждаваш? Може би не те познавам така добре, както си мислех. Може би не бива да разчитам на лоялността ти.
— За теб съм готов да направя изключение на драго сърце — заекна Ла Вал, опитвайки се да излезе от затруднението, в което сам се бе вкарал.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
