Теплое В. Греко–болгарский церковный вопрос по неизданным источникам. СПб., 1889.
Троиикий С. В., проф. Святой Мефодий или Болгарский князь Борис составил Закон судный людям?/«Богослов. Труды». М., 1968. Сб. 4.
Трубецкой Г. Русская политика на Востоке (Болгарская схизма). София, 1950.
Филиппов Т. Вселенский Патриарх Григорий VI и греко–болгарская распря. СПб., 1882.
Флоровский А., проф. Основные формы русско–болгарских отношений в XIX веке (конспект доклада)/Труды V съезда Русских Академических Организаций за границей в Софии 14—21 сентября 1930 года. Изд. Рус. Академ. Организаций в Софии, 1932. Ч. 1.
Христов И., прот. Русско–болгарские церковные отношения в годы болгарской схизмы//ЖМП. 1976. № 8.
Христов И. Русско–болгарские церковные отношения в период так называемой «Болгарской схизмы». (Курсовое сочинение). МДА. 1957. Машинопись.
Христов И., свящ. св. благоверный Петр, царь Болгарский//ЖМП. 1968. № 3.
Шабатин И. Н. Из истории великой русско–болгарской дружбы во Христе//ЖМП. 1948. № 12.
Шпиллер Б., прот. Болгарский Патриарх Кирилл как писатель богослов //ЖМП. 1954. № 8.
На болгарском языке
Ангелов Б. и Генов М. Стара българска литература. София, 1922. Т. II.
Ангелов Димитър. Богомилството в България. 3–е, доп. и разш. изд. С., 1969.
Антология на българската философска мисъл. С., 1973. Т. 1—2.
Априлското въстание и Българската Православна Църква. София: Синод, изд., 1977.
Арнаудов Михаил. Екзарх Иосиф и българската културна борба след създаването на Екзархията (1870–1915). Т. I. С., 1940.
Арсений, архим. Български възпитаници на Московската духота академия. «Духовна култура». С., 1964, N 3.
Баласчев Г. Кореспонденция между Охридския Архиепископъ и Византийския император Мануил Палеолог (1391—1423 гг.). Минало, год I, 1909.
Баласчев Г. Кореспонденция между Цариградски патриарх и Охридским архиепископъ от XV в. Минало, год I, 1909.
Бачковски манастир. С.: Издателство наука и изкуство. С., 1971.
Бешевлиев Веселин. Вярата на прабългарите//Год. Соф. унив. Ист. — филол. фак. 35. 1939.
Благоев Н. Беседата на презвитер Козма против богомилите//Годиш, на Юрид. фак. при Соф. унив. С., 1923—1924.
Благоев Н. Същност на българското богомилство//Годиш, на Юрид. фак. при Соф. унив. XXXVII. 1942–1943.
Бозвели Н. Мати България. С., 1929.
Бурмов Т. Българо–гръцкате църковна разпря. С., 1902.
Бънков Ангел. Развитие на философската мислъ в България. С., 1966.
Велчев Велчо. Делото на славянския просветител Константин–Кирил Философ в историята на културата. Доклади… С., 1971.
Вишнякова А. Ф., Николаев В. Славянобългарският фактор в христианиза–щията на Киевска Русия//Византийский Временник. 1952. Т. V.
Георгиев Е. Кирил и Методий. С., 1969.
Григорий Цамблак, митр. Похвално слово за Евтимий/Сб. Христоматия по старобългарска литература. С., 1967.
Динков К. История на Българската Църква (четива). С., Синодално книгоиздателство, 1954.
Драганов М. Религиозната психика на българите. С., 1968.
Дринов М. Исторически прегледъ на Българската Църква, от самото и начало и до днесь. Виена, 1869.
Дринов М. Отец Паисий, неговото време, неговота история и учениците му/Съчинения на М. С. Дринова. 1909. Т. I.
Дуйчев И. Из старата българска книжнина. С., 1943. Т. I.
Дуичев Ив. Рилският светец и неговата обител. С., 1947.
Евлогий (Смирнов), архим. История на взаимоотношенията между Руската и Българската Православни Църкви//Духовна култура. С., 1973. № 8.
Евтимий, Патриарх. св. Иван Рилски, живот и подвизи. С.,1940.
Екзархийский устав приспособенъ въ княжеството, вотиранъ, и приеть въ първата редовия сессия на VIII обикновенно Народно Събрание и утверденъ съ Височайши указъ отъ 13–й януарий 1895 година по № 1. С., 1895.
Екзархийский устав приспособенъ въ княжеството, одобренъ отъ Святийтъ Синодъ, приеть отъ Дьржавнийть Сьветъ и Народното Събрание, и потвьрденъ съ указъ на Негово Височество Князьть отъ 4 февруарий 1883 година, под № 82. С., 1883.
Златарски В. И., проф. Александр II и българският църковен въпрос/Сборник в чест на Варненския и Преславски митрополит Симеон. С., 1922.
Златарски В. Де и кога билъ заточенъ и умрел българският Патриархъ Евтимий. Отдельный отпечаток от «Летописа на белг. Книж. Д». № 8.
Златарски В., проф. Отец Паисий Хилендарски. Българска историческа библиотека. 1929. Т. I.
Иванов Й. Богомилски книги и легенди. С., 1925.
Иванов Иордан. Жития на св. Иван Рилски. — Търново, 1904.
Игнатьев А. Светейшият Московски и Всерусийски Патриарх Алексий и Българската Православна Църква//Духовна култура. С., 1970. № 7—8.
История на философската мисъл в България. С., 1970. Т. 1 — 3.
Камбурова–Радкова Румяна. Рилският манастир през възраждането. С., Държавно издателство. Наука и изкуство. С., 1972.
Кацарски Н., архим. Приносът на Рилския манастир за поддържанете на българо–съветската дружба//Църковен Вестник. 1970. Бр. 20.
Кирил, митроп. Пловдивски. Гости на Руската Църква. Пловдив, 1949.
Кирил, митроп. Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски (1820 — 1906). С, 1952.
Кирил, митроп. Паисий, митрополит Пловдивски в в църковно–народната борба (f1872). Пловдив, 1948.
Кирил, митроп. Панарет, митрополит Пловдивски (1805—1883). С., 1950.
Кирил, Патриарх. Българомохамедански селища в Южни Родопи. С., 1960.
Кирил, Патриарх. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877–78 гг. С., 1969. Т. I; С., 1970. Т. II.
Кирил, Патриарх. Граф Н. П. Игнатьев и Българският църковен въпрос. — С., 1958.
Кирил, Патриарх. Екзарх Анфим (1816—1888). С., 1956.
Кирил, Патриарх. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. С., 1962.
Кирил, Патриарх. Принос към Болгарския църковен въпрос. С., 196.1.
Кирил, Патриарх. Принос към униатство в Македонии след Освободителната война. С., 1968.
Кирил, Патриарх. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненского въстание. С., 1955.
Киселков В. Житието на св. Теодосий Търновски като исторически паметник. С., 1926.
Киселков В. Жития на св. Кирила и Методия. С., 1945.
Киселков В. Митрополит Григорий Цамблак. С., 1943.
Киселков В. Патриарх Евтимий. С., 1938.
Киселков В. Проуки и очерта по старобългарска литература. С., 1956.
Климент (Рилец), архим. Връзките на Рилския манастир с Русия през XIX век//Духовна култура. С, 1957. Кн. 5–6, 8; 1958. Кн. 5–6.
Климент (Рилец), архим. Рилски братя — възпитаници на руските духовни учебни заведения//Духовна култура. С., 1959. № 7—8.
Куев К. Миграция на старобългарската книга//Славяни. С., 1970. № 10.
Лозов Д. Екзарх Стефан. Живот, апостолство, творчество. С., 1947.
Максим, Патриарх Български. На Господнята нива. С., 1975.
Маринов Д. История на българската литература. Пловдив, 1887.
Мечев К. Григорий Цамблак. С., 1969.
Мизов Н. Православието в България. (Теоретике–историческо осветление). С.: Изд–во на Бълг. акад. на науките, 1974. (Българска акад. на науките. Ин–т по философия).
Миларов С. Н. История на българский народ 679 — 1877 г. Пловдив, 1885.
Милев Александър. Гръцките жития на Климент Охридски. Увод, текст, превод и обяснителни бележки. С., 1966.
Милев Н. Римокатолическата пропаганда в България през XVII в. С., 1914.
Милков Т. Антим, първи български Екзархъ. Пловдив, 1899.
Мутафчиев П. Поп Богомил и св. Иван Рилски/Философски преглед. 1934.
Кн.2.
Нестор, архим. Българските манастири и старини църкви — памятници на культурата//Църковен вестник. 1960. Бр, 21.
Нестор, архим. 890 години от основаването на В. Търновският манастир «св. Троица»//Църковен вестник. 1960. Бр. 4. (См. и 1970. Бр. 27.).
Нестор, архим. Историческият Костенечки манастир «св. Спас»//Църковен вестник. 1967. Бр. 22.
Нестор, архим. Къпиновският манастир//Духовна култура. 1962. Бр. 10.
Нестор, архим. Плаковският манастир — средище на Велчовата заве–ра//Славяни. 1960. Бр. 4.
Нестор, архим. Преображенският манастир//Църковен вестник. 1959. Бр. 31.
Нестор, архим. св. Патриарх Евтимий Търновски//Духовна култура. 1953. Бр. 3.
Никое Петър, д–р. Варненски и Преславски Симеон/Сборник в чест на митрополита Симеона. С., 1922.
