Читаем без скачивания Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

- Телефонът! - каза той. Грант го притисна до ухото му.

- Еди! Еди! - извика Нина. - Там ли си?

- Да, тук съм. Добре ли си?

- Все още ни преследват! Къде се намираш?

Той премина в съседното платно, за да избегне малко задръстване.

- На Седмо.

- На Седмо? - Той познаваше този язвителен тон; така говореха всички нюйоркчани, убедени, че само те знаят най-добре как да се ориентират в града си. - Защо си на Седмо, за Бога? Тръгни по Бродуей!

- Знам къде отивам!

- Пич, не му е времето за семейни скандали - предупре­ди го Грант, сочейки с пръст напред. Неоновите светлини на Таймс скуеър се приближаваха бързо, трафикът ставаше все по-натоварен.

- Къде се намираш сега? - попита Еди Нина.

- На Шесто, приближавам Трийсета.

Еди се сети, че ако тръгне по Бродуей на юг от Таймс скуеър, той пресича Шесто авеню при Херълд скуеър, по­край Трийсет и четвърта улица.

- Давай напред - аз ще те пресрещна!

- И какво смяташ да правиш тогава?

- Не знам - нещо брутално. Само не им позволявай да те приближат!

Той пренебрегна саркастичното „О!”, което се чу от те­лефона, и се съсредоточи върху пътя. Ламборгинито влетя в Таймс скуеър. От билборда, рекламиращ последния му филм, ги гледаше гигантското лице на Грант. Пътят им пресичаше поток от коли, а святкащите полицейски буркани отзад се бяха увеличили - ченгетата от малкото полицейско управление, което се намираше в южната част на площада, също се вклю­чиха в преследването.

Той увеличи скоростта, завивайки рязко през една про­лука в потока коли…

- Мамка му! - ахна Грант, когато мурсиелагото се стрел­на напред и предната броня на една от идващите коли зака­чи задницата му. - Ти каза “нито драскотина”!

- Ще го оправиш - отвърна Еди и скришом потръпна, осъзнавайки че на косъм се е разминал с катастрофата.

Профуча край малкото полицейско управление и зави ряз­ко през Четирийсет и втора улица, за да навлезе в Бродуей.

В прозорците на околните сгради се отразяваха мигащи­те буркани на преследващите го полицейски коли, които ста­ваха все повече. Той погледна надолу по Бродуей и тихо из­руга под носа си.

Къде беше Нина?

*

Къде беше Еди?

Таксито стигна до Херълд скуеър. Прекосявайки кръсто­вището, преди да продължи по Шесто авеню, Нина се осме­ли да погледне нагоре по Бродуей. Видя мигащите буркани на полицейските коли в далечината, след което погледна в огледалото за обратно виждане и зърна приближаващите се, много по-страшни фарове на пикапа. Преследващите ги по­лицейски коли също приближаваха, но не можеха да стиг­нат мощния пикап.

- Ха! Ето го моят магазин! - извика Мейси. Нина я по­гледна, чудейки се за какво говори, по дяволите. - Нали се сещаш, „Мейсис”? - Тя посочи към грамадния магазин, кой­то се намираше от лявата им страна.

- Ти дръж телефона! - сопна ѝ се Нина. - Еди, къде се намираш?

- Почти стигнах. Ти къде си?

Таксито приближаваше кръстовището на Трийсет и шеста улица. Нина погледна към колите, които идваха отляво - и зърна яркооранжевата спортна кола, която летеше по Бродуей.

- Еди, ти оранжева кола ли караш?

- Да, защо?

- Току-що те подминах! Тръгвам на север по Шесто!

Еди отвърна нещо, но гласът му беше заглушен от писъ­ка на Мейси:

- Настигат ни!

Шофьорът на пикапа беше ускорил и голямата хромирана решетка се приближаваше застрашително.

Змийската кожа отново се подаваше през прозореца с насочен револвер…

Нина направи отчаян ляв завой по Трийсет и седма ули­ца и точно в този миг един куршум проби вратата ѝ точно над бедрото.

*

Еди чу по телефона характерния звук от удар на куршум. По дяволите!

Трябваше да направи завой, но две полицейски коли се бяха засилили да блокират Бродуей, диспечерите ги бяха предупредили за втората гонка.

А зад него имаше още полицейски коли…

- Дръж се! - извика той на Грант и удари бутона за деактивиране на тракшън контрола. След това натисна съеди­нителя, като завъртя рязко волана с едната си ръка и дръпна силно ръчната спирачка с другата.

Дори и с четирите си задвижващи се колела ламборги­нито не можа да се задържи на пътя и се завъртя на сто и осемдесет градуса, докато Еди натискаше педала на газта до пода. Ревът на двигателя беше придружен от скърцането на пушещите колела и мурсиелагото отново се изстреля напред, оставяйки черни следи от гума по асфалта.

Няколко полицейски коли понечиха да му блокират пътя, но бързо се отдръпнаха встрани, когато ченгетата осъзнаха, че той няма намерение да спира. Ламборгинито се стрелна между тях, следвано от двете патрулки.

Гумите му отново намериха сцепление, рязкото подава­не на газ му подейства като ритник отзад - колите от насрещ­ното движение панически се разделиха от двете страни на пътя с мигащи фарове и свирещи клаксони. Трийсет и сед­ма улица се приближаваше бързо. Еди намали и се пригот­ви да завие, за да се срещне с Нина…

Очуканото такси изскочи на кръстовището точно пред него.

Той разпозна червенокосата фигура зад волана и време­то като че ли забави движението си. Нина завъртя глава към него и отвори уста в беззвучен вик. Ламборгинито се поне­се с рев към нея…

Еди стисна здраво волана и натисна педала за газта. Светът светкавично се върна в нормална скорост и ламборгинито пре­летя точно пред таксито. Стори му се, че чу писъка на Нина зад гърба си, но той най-вероятно беше продукт на въображе­нието му: собственият му крясък щеше да го заглуши.

*

Избегнала сблъсъка на косъм, Нина усети замайване от резкия приток на адреналин. Тя погледна в огледалото и видя доджът да се забива в полицейската кола, която пре­следваше Еди. Патрулката се преметна през улицата в облак от натрошени стъкла.

Ударът се отрази дори на доджа; металната решетка пред радиатора хлътна навътре и смачка капака на двигате­ля. Зад него рязко спря една полицейска кола; ченгетата прекратиха преследването на ламборгинито, за да помогнат на колегите си.

- Видяхте ли това? - промълви Мейси, останала без дъх.

- Нямаше как да го пропусна - каза Нина. - Еди!

- Добре ли си? - попита Еди по телефона, който Грант държеше с треперещата си ръка.

- Да! Божичко, едва не те ударих!

Той зави на запад и пое по Трийсет и девета улица.

- Тръгни към Таймс скуеър - аз ще застана зад теб и ще ги блокирам.

- Еди, един от тях има автомат!

- Остави ме аз да се тревожа за автомата - ти просто не сваляй крака си от педала за газта!

Грант примига.

- За какво ще се тревожиш?

Но се оказа, че Еди има друг проблем. Точно пред него някакъв камион влизаше на заден ход в един склад и блоки­раше цялата улица. Той рязко натисна спирачка и ядосано натисна клаксона.

- Мамка му! Какво ще бъде следващото - двама, носе­щи прозорец?

Камионът се премести малко; Еди профуча край него и даде газ към кръстовището на Седмо авеню.

Таксито на Нина прекоси кръстовището и се отправи на север. Само ако успееше да се откъсне от пикапа…

Осакатеният додж профуча с рев пред него, точно кога­то направи завоя.

- По дяволите! - Той се лепна за него, широката черве­на задница на пикапа не му даваше никаква видимост. От двете им страни прелитаха размазани фарове. Също като Бродуей, движението по Седмо авеню беше еднопосочно, в посока на юг.

Грант се сви уплашено в седалката, когато един бус про­фуча опасно близо до мурсиелагото.

- Никога няма да успеем да го изпреварим!

- Какви ги говориш - възрази Еди. - Това е шибано ламборгини! - Той превключи скоростите…

И натисна педала за газта.

Отляво имаше дупка в трафика - малка, но точно колко­то му трябваше. Може би…

Ламборгинито се устреми напред, прелетя покрай доджа с триумфален рев и се върна в платното си пред него. Еди натисна спирачката. Изненадан, шофьорът на пикапа също намали и започна да се движи на зиг-заг, докато не осъзна, че има предимство в теглото и може просто да изхвърли лам­боргинито от пътя.

Еди отново ускори, достатъчно, за да държи пикапа на разстояние. Видя как таксито на Нина се откъсва напред и се отправя към Таймс скуеър - стоповете му бяха единстве­ните червени светлини сред морето от бели фарове.

Право срещу него се движеше автобус.

*

Рикардо махна едва-едва с ръка.

- Автобус, идва автобус!

- Виждам го - отвърна Нина. Автобусът беше червен, двуетажен, в британски стил, с открит горен етаж за туристи.

И се движеше право срещу тях.

- Идва автобус!

- Виждам го! - Тя присветна с фаровете и натисна клак­сона, без да отпуска педала за газта.

- Какво правиш? - извика Рикардо.

Мейси гледаше невярващо през напуканото стъкло.

- Ще се блъснем в него!

- Ще спре, ще спре… - Нина постави другия си крак върху спирачката, готова да натисне с всичка сила…

Шофьорът на автобуса се уплаши пръв, безопасността на пътниците му беше най-важна. Той натисна спирачка­та, колелата му блокираха…