Читаем без скачивания Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

Мейси продължи да чете.

- Гробницата на Озирис, безсмъртният бог-цар, пазите­лят на… на свещения хляб на живота.

- Не ще да е безсмъртен, щом се намира в гробница - възрази Еди.

- Сложно е за обяснение - рече Мейси. - Бил е убит, като са го затворили в ковчег, след това възкръснал, отново го убили, станал безсмъртен, но никога не успял да се върне в света на живите… нещо като древна сапунена опера.

- Само че е нещо повече от това - обади се язвително Нина. - Митологията на Озирис стои в основата на цялата египетска религия. Но този текст казва ли ни как да наме­рим пирамидата, използвайки зодиакалната диаграма?

Мейси огледа останалата част от папируса.

- Не. Предполагам, че това е трябвало да се знае от жре­ците. Но със сигурност пише, че диаграмата представлява карта за гробницата.

Еди се наведе към екрана.

- Значи, ако тази пирамида съществува, онова, което е вътре, си заслужава взривяването на Таймс скуеър? За съ­кровището на Тутанкамон ли става въпрос?

- За нещо повече - отвърна Мейси. - Озирис е вдъхно­вявал всички останали фараони - той е най-великият еги­петски цар на всички времена. Макар че всички останали вярвали, че след като умрат, ще станат богове, никой от тях не се е осмелил да го засенчи, защото всъщност той решава кой от тях заслужава да премине в отвъдния живот.

- Значи всички египетски съкровища, които са били от­крити досега - каза Нина замислено, - не могат да се мерят с онова, което се намира в гробницата на Озирис. И като се има предвид колко невероятни са били някои от останалите открития…

Еди се облегна назад.

- Тогава ето ти и мотивът. Пари. Много, много пари. - Той посочи към екрана. - Влез в интернет; мисля, че трябва да хвърлим един поглед на този Храм на Озирис.

Мейси отвори браузъра и написа адреса на търсачкатаQexia.

- Не ползваш ли Гугъл? - попита Еди.

- Тази е по-яка - отвърна момичето, вписвайки в поле­то за търсене „Храм на Озирис”. Появи се „облак” от резул­тати, най-близкият се намираше в центъра, изписан с голе­ми букви. Тя кликна върху връзката и тя ги отведе на уебст­раницата на култа. През тях изникна стилизиран портрет на Халид Озир, който стоеше пред нещо, приличащо на голя­ма пирамида от черно стъкло, и им се усмихваше.

- Този го видях онзи ден! - каза Еди. - Бил е голяма ки­нозвезда в Египет.

Нина прочете биографията му.

- След това решил да се обърне към религията. Но пред­полагам, че егото му е било твърде голямо, за да стане не­чий последовател - и си създал своя собствена. - Според би­ографията му Озир беше основал Храма на Озирис петнай­сет години по-рано; сега щабът на организацията му бе в Швейцария и имаше клонове в над петдесет държави.

- Прилича ми на печалбар - каза Еди, докато Мейси прехвърляше страниците. Голяма част от уебсайта беше по­светена на продажбата на религиозни стоки и обясняването на вярванията на култа.

Мейси изсумтя саркастично, прочитайки един от под­разделите.

- Какво? Това дори не е вярно! Озирис не е бил без­смъртен, преди да умре - случило се е чак след като е влязъл в Подземния свят.

Нина прегледа останалата част от текста.

- Ха. За култ, основан на мита за Озирис, като че ли не се вълнува особено от останалите приети варианти на тези митове. Май този Озир умишлено пренебрегва всичко, про­тиворечащо на онова, което иска да каже.

- Да продаде - поправи я Еди, докато отваряше поред­ната страница, приличаща повече на каталог, отколкото на катехизис. - Погледнете тук! Диети, системи упражнения, витамини… ще ви помогнат да живеете по-дълго, да, но той е лепнал снимка на пирамидата върху всичко и иска пет пъти повече пари, отколкото ще ви вземат в супермаркета, и на всичкото отгоре изсипва върху вас тонове религиозни бръ­щолевения, докато ги давате.

- Не са просто „бръщолевения”, Еди - смъмри го Нина. - Днес хората може и да не им вярват, но те са били в осно­вата на една цивилизация, просъществувала повече от три хиляди години.

- Може би, но този Озир си я измисля в движение. Всъщност това е характерно за всички култове.

Междувременно Мейси намери друга страница: водачи­те на Храма на Озирис. Озир заемаше основното място на върха, под неговата снимка имаше друга, по-малка черно-бяла фотография на друг мъж с подобни черти.

- Себак Шабан - прочете Нина. - Приличат си много, може би са братя.

- Да, и аз така си помислих - каза Еди, спомняйки си, че ги е видял заедно два дни по-рано. - Защо имат различни фамилии?

- Пфу! - рече Мейси презрително. - Озирис, Озир? Това е като сценичен псевдоним. - Еди я изгледа свирепо, но тя не го забеляза. - Да, здравата са поработили с фотошопа. - Снимката на Шабан показваше левия му профил, но онази част от долната устна, която в действителност беше обезоб­разена, тук изглеждаше напълно нормална.

Нина се облегна назад.

- И ти си съвсем сигурна, че той стои зад всичко, което се твори при Сфинкса?

- Абсолютно. Той беше.

- И мъжът от снощи работи за него? - Мейси кимна. - Добре, това означава, че тези хора ще направят всичко възможно, за да се погрижат да не го разкажеш на никого.

- Какво ще правим тогава? - попита Мейси.

- Ще разкажем на някого - обади се Еди. – Пфу!

Тя се нацупи.

- Опитах. Никой в Египет не искаше да ме изслуша. Ко­гато се обадих по телефона на доктор Бъркли, той просто ме посъветва да съобщя в полицията.

- Как успя да се измъкнеш от Египет, след като полици­ята те е търсела? - попита Нина.

- През Йордания. Чух го да нарежда - тя кимна към Ша­бан - да наблюдават летищата, за да не мога да се измъкна оттам. Но аз имах малко пари, паспортът ми беше в мен, така че щом се върнах в Кайро, хванах автобуса за един малък град на източното крайбрежие и убедих един мъж да ме от­кара с лодката си в Йордания. След това хванах друг авто­бус за Аман, долетях в Америка и ето ме тук!

Нина си помисли, че Мейси е доста по-изобретателна, отколкото изглежда. Дори Еди изглеждаше впечатлен от ус­пешния ѝ опит да надхитри властите.

- И тогава измежду всички, към които можеше да се обърнеш, ти избра точно мен.

- Защото знаех, че можете да ми помогнете. Както и ста­на. Ако не ме бяхте спасили, онзи мъж щеше да ме убие. Така че благодаря!

- Няма проблем - отвърна Нина. Еди изсумтя саркастично. - Но сега вече си в безопасност… - Той не беше усетил кога е преминал на “ти”.

- Надявам се - вметна Мейси, поглеждайки страхливо към вратата.

- Мисля, че след снощния малък провал, преследвачи­те ти ще се постараят да се махнат колкото се може по-далеч от Ню Йорк. Но тъй като се надяваме, че сега си в безо­пасност и разполагаме със снимките, вече можем да кажем на АСН какво се е случило. - Тя погледна неуверено Еди. - Ако Морийн Ротшилд се съгласи да разговаря с мен.

*

Лесно успя да убеди Лола да каже на Ротшилд, че Нина я търси. По-трудното беше да накарат Родшилд да се обади. След три неуспешни опита, при всеки един от които Нина казваше на Лола да предава все по-невероятни молби, най-накрая възрастната жена възмутено вдигна телефона.

- Дано да е нещо наистина интересно, Нина - сопна ѝ се тя. - След снощните ти подвизи съм наистина изненада­на, че не ми се обаждаш от затвора. От онова, което видях по новините, разбирам, че има двама мъртви, няколко ране­ни, мащабни щети и половината град е потънал в хаос. Про­сто поредният ден в живота ти, нали?

Нина преглътна един парлив отговор, насилвайки се да се държи дипломатично.

- Морийн, това е много важно. Става въпрос за разкоп­ките на Сфинкса.

- Какво за тях?

- Някой се опитва да ограби Залата на летописите, пре­ди Лоугън да я отвори.

Настъпи моментно мълчание, след което се чу недовер­чивото, раздразнено „какво?” на Морийн.

- Култът “Храм на Озирис” стои зад всичко това. Те са използвали четвъртия от свитъците от Газа, който не са дали на АСН, за да открият втория вход. В момента дори го разкопават!

Отново мълчание. След това се разнесе презрителен смях.

- Нина, благодаря за това, че потвърди теорията ми - ти наистина си се побъркала! Мислех си, че твърденията ти за откриването на Райската градина са достатъчно възмутител­ни, но това? Защо им е на Храма на Озирис да извършват па­ралелни разкопки, след като вече ни помагат при първите?

- Защо не попитате тях? - изръмжа Нина. - Но аз разпола­гам със снимка на четвъртия свитък, както и с плана на тунела.

- И откъде се сдоби с тези снимки? От онези сайтове, които твърдят, че в египетските йероглифи са закодирани летящи чинии?

- Не, от Мейси Шариф.

- Мейси Шариф? Стажантката ли имаш предвид?

- Точно така.

- Стажантката, издирвана от Египетската полиция за нападение и кражба на антики?

Нина погледна Мейси, която я наблюдаваше напрегнато.

- Мисля, че е била натопена. Причината за снощните събития е, че те се опитаха да я убият, за да не каже на нико­го какво е открила.

Ротшилд отвърна с леден глас:

- Нина, наистина нямам време да слушам параноични-те ти конспиративни теории. Не ми се обаждай повече.