Читаем без скачивания Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

След около осемнайсет метра коридорът се разделяше, единото му разклонение продължаваше надолу, а другото, с още по-нисък таван, започваше да се изкачва нагоре под също толкова стръмен ъгъл. Макар че искаше да разгледа целия комплекс, Нина реши да послуша Мейси и да тръгне по втория коридор. Дори толкова рано сутринта въздухът в тунелите беше горещ и задушаващ. Мускулите на краката ѝ се възмутиха от стръмния под, но тя продължи да се изкач­ва, приведена.

- Тук има ли разни скрити капани? - попита Еди.

- Скрити капани ли? - отвърна саркастично Мейси. - Тези неща ги има само в игрите „Тум Рейдър”.

- Така ли мислиш? - обади се Нина и момичето я по­гледна изненадано. - Няма да е зле някой път да седнеш да прочетеш научното списание „Археология”, вместо разни клюкарски статийки.

- Ама аз го чета! - възрази Мейси. - Е, поне интересни­те работи.

- То цялото е интересно - обиди се Нина.

- Да бе, все едно може да се сравнява намирането на древни монголски клечки за зъби с откриването на Атлан­тида. - Еди, който вървеше зад Мейси, се разсмя, вбесявай­ки Нина още повече.

Но раздразнението ѝ се изпари в мига, в който влезе в нов участък от вътрешността на пирамидата. От коридора, по който се изкачваше, се разклоняваше един хоризонтален проход, и тя се изненада, че изкачването продължаваше. Макар и малко по-широк от предишния тунел, таванът му беше много по-висок, почти девет метра. Великата галерия представляваше дълга сводеста зала, изградена от масивни варовикови блокове.

- Това вече е нещо - каза Еди и се протегна, щом се измъкна от коридора. - За какво служи?

- Има теория, че това е част от противовесната система за повдигане на блоковете към върха, но… всъщност никой не знае - призна Нина. Както много други неща в пирами­дите и точното предназначение на Великата галерия си ос­таваше загадка. Тя погледна надолу към хоризонталния про­ход. - Там долу се намира „Залата на царицата”, нали?

- Да - отвърна Мейси. В коридора влязоха още турис­ти, повечето от които искаха да си починат от изкачването, като тръгнат по равния коридор. - Макар че там никога не е имало царица - нейната пирамида е по-малката отвън. Това е просто поредната скучна недовършена погребална зала.

- Още една ли? - попита Еди. - Боже, архитектите им сигурно са си хвърлили папирусите на земята и са ги стъпка­ли от яд.

- Дори и да е празна, едва ли е скучна - възрази Нина и продължи да се изкачва по стълбите, които излизаха от Га­лерията. - Майсторската изработка на всичко това е неверо­ятна дори по днешните стандарти, а те са изработили всич­ко с примитивни инструменти.

- И много роби.

- Не - възрази Мейси. - Строителите всъщност са били умели майстори. Плащали са им. Цялата работа с робите е просто лъжа, която е била разпространена от фараоните след Хуфу, или Хеопс, или както там предпочиташ да го наричаш, за да се изкарат подобри от него. „Да, ние също бихме мог­ли да построим толкова големи пирамиди, ако бяхме използ­вали хиляди роби” или нещо такова. Хуфу не е бил по-лош от който и да е друг фараон.

- Защо изобщо са решили да строят точно пирамиди? - попита Еди. - Какво ѝ е толкова специалното на тази форма?

- Никой не знае - отвърна Нина.

- Май честичко ще чувам този отговор, а?

- Сигурно е някакъв символ с религиозно значение, но никой не е разбрал точно какво. Но те са вложили много вре­ме и усилия, за да усъвършенстват тази форма, като се за­почне още с най-първите династии. Техните пирамиди са били стъпаловидни като зигуратите41, но с подобряването на инженерните им умения те започнали да ги строят с гладки стени. Един фараон, на име… Снофру, мисля? - Нина поглед­на към Мейси, която кимна, доволна, че са потърсили мне­нието ѝ. - Той е построил Червената пирамида в Дашур, ко­ято е първата „истинска” пирамида. Била доста голяма - но пирамидата, построена от сина му, е много по-голяма. И ние се намираме в нея. - Тя разпери ръце, за да обхване огромната постройка около тях. - А защо са избрали да строят точ­но пирамиди… както вече казах, никой не знае.

Те се изкачиха до върха и Нина спря, за да си поеме дъх. Леко се подразни от това, че Мейси като че ли въобще не се беше изморила от изкачването. Друг хоризонтален коридор с нисък таван водеше още по-навътре в гробницата и само след няколко метра стигаше до висока стая. Еди надникна вътре и видя дълбоки бразди, които продължаваха навътре.

- Какво е това?

- Устройство против крадци - отвърна Мейси.

- Нали каза, че нямало скрити капани?

- Това не е точно капан. По-скоро е нещо като врата към подземието. Построили са я, като закачили три огромни камен­ни блока да висят от тавана. Щом Хуфу бил погребан, те ги пус­нали на пода, за да не могат иманярите да стигнат до него.

Влязоха; помещението беше абсолютно празно.

- А къде са каменните блокове?

- Иманярите стигнали дотук - изчурулика Мейси. - Раз­били блоковете и влезли право в погребалната зала. Тя се намира ей там. - Тримата хлътнаха в поредния къс зигзаговиден тунел, след което…

…Попаднаха в Царската зала. Погребалната зала на фа­раона Хуфу, запечатана преди четири хиляди и петстотин години.

- Това ли е? - попита разочаровано Еди. Правоъгълната зала беше с размери дванайсет на шест метра; по-голямата ѝ част бе заета от останките на голям гранитен саркофаг, но освен ковчега без капак, в нея нямаше нищо друго. Дори сте­ните бяха голи, без никакви украшения. - Очаквах нещо по-бляскаво.

- Все пак колегите на Лара Крофт са минали оттук - от­беляза Мейси снизходително. - Ако е била като гробницата на Тутанкамон, цялата стая би трябвало да е пълна със съкровища! - Очите ѝ проблеснаха при мисълта за това.

- Нямало е да има само съкровища - напомни ѝ Нина. - Голяма част от тях ще са били предметите, нужни на Хуфу за пътуването му през Подземното царство, за да се изправи на съд пред Озирис - храна и вода, такива неща. Но да, пак е щяло да има достатъчно съкровища.

Еди отстъпи встрани, за да влязат и останалите турис­ти, и се облегна на гранитната стена. Известно време наблю­дава как Нина оглежда саркофага и после каза:

- Не мисля, че е вътре.

- Знам. Само че не ми се случва често да виждам таки­ва неща, нали?

- Можеше да помолиш египтяните, докато беше в АСН - подхвърли Мейси. - Сигурно щяха да ти уредят частна обиколка.

Нина сви горчиво устни.

- Да, благодаря ти, че ми напомни.

- И кога доктор Бъркли ще се върне на разкопките? Трябва да отидем там - колкото по-скоро говорим с него, толкова по-бързо ще можеш да огледаш разкопките.

- Тя е права - рече Еди.

- Добре - промърмори Нина и неохотно се отдалечи от саркофага. - Но ако отидем там, а него още го няма, ще се ядосам много, че ме накара да си тръгна оттук.

*

И естествено, когато стигнаха до Сфинкса, Бъркли все още не се беше върнал. Очакваха го след трийсетина мину­ти - трийсет минути, които Нина би могла да използва за изследване на Великата пирамида.

Когато най-накрая се появи, бяха минали по-скоро пет­десет, а не трийсет минути, което изобщо не подобри наст­роението на Нина. Но се насили да се държи учтиво, знаей­ки, че ще има нужда от целия си чар, за да го убеди да я до­пусне до разкопките. Бъркли излезе от бяла правителствена лимузина, шофьорът му също се появи.

- Хей - прошепна Еди.

- Какво?

- Този го видях на снимките на Мейси. Същия, който беше заснела отблизо.

- По дяволите, прав си. - Придружителят на Бъркли беше доктор Хамди. Погледът ѝ се плъзна покрай Храма на Сфинкса към по-запазения храм на Хафра, който лежеше на юг. Мейси, все още с бейзболна шапка и слънчеви очила сред мотаещите се туристи, се беше приближила колкото смееше до разкопките. - Ако Мейси е права, значи той няма да допусне никого до палатката.

- Малко е късно да се питаме дали е права, не мислиш ли?

- Може пък веднага да разберем - да видим как ще реа­гира доктор Хамди. - Тя се приближи до Бъркли. Еди я след­ваше по петите. - Хей, Лоугън! Лоугън! Здравей!

Първоначално Бъркли се изненада, след това я поглед­на с предпазлива неувереност, преди да осъзнае кой го вика.

- Нина? Какво правиш тук?

- О, на почивка съм - отвърна безгрижно тя. - Реших­ме да минем и да те поздравим, нали довечера е голямото откриване.

- Утре сутрин, всъщност - предаването на живо започ­ва в четири часа сутринта местно време. - Предпазливостта на Бъркли премина в открита подозрителност. Той не повяр­ва нито за миг, че присъствието им тук е просто съвпадение.

Хамди ги гледаше подозрително.

- Това ваши приятели ли са, доктор Бъркли?

- Колеги - отвърна твърдо Бъркли. - Бивши колеги. Нина, Еди, това е представителят на Висшия съвет за египетски ан­тични ценности, доктор Яби Хамди. Доктор Хамди, това са Нина Уайлд и Еди Чейс, бивши служители на АСН.

Нина забеляза, че Бъркли пропусна титлата ѝ при пред­ставянето, но не успя да направи саркастична забележка, за­щото Хамди заговори: