Читаем без скачивания Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

Мъжът, с когото говореше Хамди, пристъпи в светлина­та. Тя го разпозна от снимката му.

Себак Шабан.

Освен това установи, че Мейси съвсем не бе преувели­чила, описвайки белега на лицето му, който покриваше ця­лата дясна половина от горната устна до месестата част на ухото му. Не можа да не потръпне при мисълта за болката, която сигурно е изпитал.

Но това не му спечели съчувствието ѝ. Той си оставаше крадец, отмъкваше едно от най-големите археологически съкровища в света.

Воят на резачката заглъхна и работникът махна на тре­тия мъж - Гамал, който помагаше при изнасянето на сандъ­ка от палатката. Сега вече тя беше сигурна, че в него са из­насяли части от диаграмата. Картата нямаше как да бъде из­несена цялата през тясната вертикална шахта, затова се на­лагаше да я нарежат на по-малки парчета.

Това, както и внимателната работа по последната част, подсказваха, че крадците възнамеряват по-късно да я сгло­бят. Все пак можеше да бъде реставрирана.

Но за да стане това, заговорниците трябваше да бъдат заловени.

- Дай ми фотоапарата си - прошепна тя на Мейси. - Как се прави клип?

- Просто натисни бутона, а когато искаш да го спреш, натисни отново.

- Добре. - Нина протегна фотоапарата покрай тринож­ника и започна да записва, следейки образа върху малкия LCD екран. Ядоса се, че Шабан и Хамди се бяха обърнали към диаграмата и се виждаха само тиловете им. - Обърнете се, по дяволите - изсъска тя. Ако успееше да заснеме лица­та им, те щяха да влязат в затвора за доста дълго време.

Еди се промъкна до нея, опитвайки се да чуе какво го­ворят. Разговорът се водеше на арабски; успя да разпознае отделни думи, но не достатъчно, за да разбере всичко.

- Това ли е зодиакалната диаграма?

- По-скоро онова, което е останало от нея. - Последна­та ѝ част също скоро щеше да изчезне. Гамал премести под нея част от оборудването - подплатена подкрепяща рамка, монтирана върху пневматичен крик. Натисна някакъв бутон и в камерата отекна пронизителното свистене на компреси­ран въздух. Подемното устройство започна бавно да се раз­тяга. Хамди запуши ушите си с ръце и се изгуби от обхвата на фотоапарата.

Шабан остана, съсредоточен върху машината. Рамката продължи да се вдига. Когато се озова точно под диаграма­та, тя забави скоростта си и продължи да се издига санти­метър по сантиметър, докато подплънките не докоснаха древния таван.

Съскането на пневматиката спря - но беше бързо заме­нено от воя на циркуляра. Мъжът с маската продължи да реже камъка. След като рамката вече подкрепяше картата, той можеше спокойно да я изреже от тавана.

Кротала каза нещо на Шабан и двамата мъже се изгуби­ха някъде. Нина изруга. Но поне сега можеше ясно да засне­ме как крадат картата. Може би това щеше да е достатъчно, за да убеди египетските власти…

Някакво движение я принуди да се дръпне назад в тъм­ното. Мускулест бял мъж с ниско остригана посивяла коса тръгна да слиза по стълбите. Носеше нещо, което прилича­ше на моторна резачка, макар да беше много по-грубо от стандартния инструмент на дървосекачите: това беше спе­циализирано оборудване за обработка на камъни. Докато се спускаше, той намотаваше на ръката си захранващия кабел, чийто край се губеше в осветената зала.

- Като че ли се канят да се омитат - прошепна Еди, щом мъжът се скри от погледите им.

- Може би и ние трябва да направим същото - отвърна Нина. Тя спря записа и тримата се изтеглиха през трите тъмни стаи - но бяха принудени да спрат при входа на първата.

- Гръм и мълнии - промърмори Еди. Мъжът проверява­ше криковете, които поддържаха каменната плоча.

- Можем да притичаме покрай него - предложи Мейси.

- Да, но ако има пистолет, лесно ще ни улучи в тоя ту­нел. Трябва да се измъкнем, без някой да ни забележи.

Възможностите за това намаляваха с всяка минута. Кро­тала се появи в преддверието, изтупвайки праха от брадата си. Бръмченето на резачката заглъхна, заменено от съсъка на спускащото се пневматично устройство. Не след дълго Гамал и другият мъж внесоха поредния сандък в стаята, след­вани от Шабан и Хамди.

- Това ли е всичко? - попита Кротала. - Сега какво следва?

- Сега - отвърна Шабан, - ще разчистим. - Той поглед­на часовника си и посочи източния вход. - Имаме малко по­вече от пет часа, преди АСН да отвори онази врата. Лоренц, колко време ти е нужно, за да запечаташ царския вход?

Сивокосият мъж отмести поглед от криковете.

- Щом изнесем всичко оттам, ми трябва един час да върна блока на мястото му - отвърна той със силен холанд­ски акцент.

- Следите по пода са голям проблем - рече Хамди, ог­леждайки нервно стъпките по прашния под.

- Няма да бъдат. - Шабан посочи няколко въздушни ци­линдъра, оставени край компресора. - Ще използваме сгъс­тен въздух да почистим подовете - когато АСН влязат тук, прахът отдавна ще се е слегнал. - Той кимна с глава на мъжа, който стоеше до Гамал. - Брома, хващай се за работа.

- Мамка му - прошепна Еди. - Май все пак ще се нало­жи да потичаме. Потегляме веднага, щом се върнат горе да си приберат инструментите.

Те изчакаха в тъмното, докато Брома започна да издух­ва следите от пода. Останалите мъже се отдалечиха от вих­рите прашен въздух.

- Дали да не рискуваме? - предложи Нина.

- Онзи все още е до вратата - отвърна Еди, сочейки Ло-ренц, който оглеждаше криковете. - Когато се махне…

Брома изведнъж спря да работи и се втренчи с озадачено изражение в пода до тъмната стая. Еди веднага разбра защо.

Беше видял техните отпечатъци в праха.

- Назад, назад! - изсъска Еди. Брома проследи новите следи до входа и се изгуби в сенките.

Еди и Нина се скриха зад отломките на пречупената ко­лона. Мейси се сви до един по-малък камък. Брома продъл­жи да осветява с фенерчето си пода. Избра си един комплект следи и тръгна по тях.

Право към скривалището на Мейси.

Тя изплашено се сви още повече - и някакво малко парче се строши под подметката ѝ. Изпукването едва се чу, но бе достатъчно, за да накара Брома да потръпне. Лъчът на фенерчето му се фокусира върху падналата ко­лона. Той остави бутилката със сгъстен въздух на земя­та… и извади нож.

Мейси замръзна. Лъчът на фенерчето осветяваше все по-голяма част от колоната… докато не освети скритата зад нея млада жена.

Ръката с ножа се вдигна във въздуха…

Тряс!

Пет хиляди годишната делва се пръсна на парчета при уда­ра в главата на Брома. Мъжът се свлече на колене пред Мейси, а Еди го изрита в главата, запращайки го по лице върху камен­ната плоча. Брома се отпусна в безсъзнание на пода.

Шабан, който стоеше в преддверието, се обърна рязко по посока на шума.

- Брома? - извика. Никакъв отговор. Той махна с ръка на Лоренц. - Виж какво става.

Лоренц грабна една кирка и побърза да провери.

Нина скочи.

- Хайде - рече Еди, хвана Мейси за ръката и двамата последваха Нина към другия вход.

Лоренц влезе в стаята, забеляза падналото фенерче на Брома - и отпуснатото на земята тяло. Огледа се разтрево­жено и видя неясните силуети, които бързо се отдалечаваха.

- Хей!

- По дяволите! - простена Нина. Тя влетя в следващата тъмна зала, подмина триножника на прожектора и погледна нагоре към стълбите. В залята с диаграмата нямаше никой, но оттам нямаше и изход. Вместо това тя хукна към следва­щата стая, малко хранилище за летописите с четири подпор­ни колони, осветено от още два прожектора. Малък отвор в източната му стена водеше отново към преддверието.

През него Нина забеляза Гамал, който тичаше към нея с чук в ръка. Тя отстъпи назад и едва не се сблъска с Еди в подножието на стълбите.

- Пътят е блокиран!

- Другият също! - извика Мейси, сочейки към Лоренц, който ги преследваше.

- Нагоре! - изкомандва Еди, като вземаше по три стъпа­ла наведнъж. Мейси и Нина хукнаха след него.

Гамал и Лоренц стигнаха едновременно до стълбите и се втурнаха нагоре, за да заловят попадналата в капан плячка…

Но само след миг побягнаха още по-бързо обратно, за­щото Еди подгони тях, хванал циркуляра с две ръце.

- Хайде да ви видя, смотаняци! - изкрещя той, докато ги подкарваше към осветената зала. - Кой иска малко?

Гамал очевидно не искаше, защото направо се изстреля към преддверието, но Лоренц се обърна към него и замахна с кирката, опитвайки се да избие циркуляра от ръцете на Еди. Еди отскочи назад - и в следващия миг кирката преле­тя в опасна близост до главата му.

- Уау!

Въртящото се острие създаваше жироскопски ефект и обемистият и тежък циркуляр танцуваше в ръцете му. Еди повлече захранващия му кабел след себе си, повдигна леко инструмента и двамата мъже започнаха да се обикалят заст­рашително. Англичанинът не сваляше очи от противника си. Трябваше да действа бързо.

Лоренц замахна…

Еди отскочи назад, за да избегне металното острие и рязко вдигна циркуляра нагоре. Чу се кратко з-з-зт и остри­ето му безпроблемно преряза дръжката на кирката, запра­щайки горната ѝ половина в другия край на стаята. Той изръмжа раздразнено. Целеше се в ръцете на Лоренц.