Читаем без скачивания Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

За съжаление, тя не разполагаше с доказателство - поне не такова, което да издържи в съда. След като тримата с Еди и Мейси излязоха изпод Сфинкса и бяха арестувани - един­ственото, което властите можеха да направят, когато нямаха представа какво става, но трябваше да изглежда така, сякаш все пак вършат нещо - те бяха отведени в Министерството на културата, за да обяснят какво става. Хамди и Бъркли вед­нага приеха ролята на импровизирани и строги обвинители.

Все пак разполагаха с достатъчно доказателства за едно - че някой е изпреварил АСН в Залата на летописите. Записът от фотоапарата на Мейси беше свален в компютър и се про­жектираше на голям телевизор в кабинета на министъра. Об­разът беше оставен на пауза и разкриваше последната част от зодиакалната диаграма на тавана и стоящите под нея Шабан и Хамди. За жалост отблясъците от прожекторите в залата с диаграмата пречеха да се видят ясно чертите на лицата им.

- Не ние сме крадците - заяви Нина. - Двамата с Еди при­стигнахме в страната едва вчера сутринта. Но прокопаването на тунелите сигурно е продължавало седмици наред. И тъй като е било извършвано точно под Сфинкса, със сигурност крадците са действали в тайно споразумение с някой от Гиза. - Тя погледна Хамди. - Не сте ли съгласни с мен?

Министърът, възрастен човек с издължена физиономия, на име Малакани Сидиг, огледа снимката.

- Мъртвият мъж, този Гамал, беше началник охрана на разкопките. Според мен е правилно да се предположи, че той е работил за крадците.

- Голяма грешка беше да наемаме частна охранителна фирма - рече замислено доктор Исмаил Асад, генерален се­кретар на Висшия съвет за египетски антични ценности. - Трябваше да изпратим армията - може би дори специалния отряд за защита на античните ценности.

Еди набързо си състави абревиатурата.

- СОЗАЦ? Яко име.

- Много по-вероятно е Гамал да е последвал доктор Уайлд и бандата ѝ и да е бил убит, когато се е опитал да ги арестува - рече Хамди. Дори Бъркли не повярва на предпо­ложението му.

Асад прегледа още няколко снимки на оборудването, което крадците бяха принудени да изоставят.

- Това е мащабна операция, която не би могла да бъде извършена от един мъж, една жена и едно момиче.

- Не съм момиче - възрази Мейси.

Нина я плесна по ръката и изшътка, след което каза:

- Участвали са поне десет души - шестимата мъже от клипа, плюс пазачите на разкопките и онези на входа към комплекса. Възможно е да са повече. Ако смятате да разслед­вате всички в Гиза, които евентуално са замесени, предла­гам да започнете от върха. - Тя впери поглед в Хамди.

- Това е възмутително! - разпени се Хамди. - Опитват се да ме забъркат в това престъпление само за да отклонят вниманието от себе си.

- Изглеждаш ми доста окапал, приятел - обади се Еди.

- Като че ли някой ви е разбил носа - отбеляза Нина. - Питам се какво ли е станало? - Тя огледа кокалчетата на ръцете си. - Странно, имам странен оток на ръката, който има формата на нос…

- Министър - изръмжа Бъркли, - според мен доктор Уайлд и съпругът ѝ трябва да бъдат обвинени най-малко за влизане без разрешение и повреждане на археологични на­ходки. - Той погледна Нина. - Не можа да ме оставиш да се насладя на победата, нали? Трябваше да съсипеш всичко, за да бъдеш отново в центъра на вниманието и да обереш всич­ки лаври.

- О, защо не вземеш да пораснеш, Лоугън - сопна му се Нина.

Асад се облегна назад.

- Доктор Бъркли, има много по-важни престъпления, които трябва да се разследват първо. - Той посочи към сним­ката на зодиакалната диаграма. - Откраднато е безценно национално съкровище - и то под носа ви! Хората ще искат да разберат как така не сте заподозрели за наличието на втори тунел, който се копае под вас.

- Възможно е да се усъмнят, че сте знаели за това - оба­ди се Сидиг с прикрита заплаха в гласа.

Бъркли изглеждаше шокиран.

- Но… разбира се, че не съм! Защо да съсипвам собст­вената си кариера и да рискувам да попадна в затвора?

- Хората са готови да рискуват много за съответната сума пари - рече Нина. Беше сигурна, че той не е замесен, но си позволи малкото удоволствие да го наблюдава как се гърчи.

Сидиг изглежда се почувства неудобно при споменава­нето на думата пари.

- Доктор Уайлд, вие смятате, че “Храмът на Озирис” е замесен?

- Точно така. - Тя се приближи до телевизора. - Мъжът вляво е Себак Шабан.

- Би могъл да е всеки друг - отсече Хамди.

- А кой ли е този приятел вдясно, а, доктор Хамди?

- Доктор Хамди е прав - рече Асад. - Нито веднъж в клипа не се виждат лицата им. А бръмченето на резачката заглушава гласовете и не можем да ги идентифицираме.

- Това е Шабан - настоя Нина. - И “Храмът на Озирис” стои зад всичко това.

- Макар че не вярвам, нито одобрявам тази религия - заяви Сидиг, - “Храмът на Озирис” е щедър дарител. Халид Озир не само подпомага археологическите проекти, но и дарява големи суми за подпомагане на здравеопазването и селското стопанство. Той е много популярен. - Последва леко намръщване. - Независимо че избра да живее в данъч­ния рай Швейцария, а не в собствената си страна.

Хамди театрално сви рамене.

- Сега пък обвинява Халид Озир, че е крадец. Кой е следващият, президентът?

Асад се измъчваше от други въпроси.

- Защо им е да вземат само диаграмата? Останалите предмети в Залата биха стрували стотици милиони долари на черния пазар.

- Зодиакалната диаграма не им трябва заради парите - рече Нина. Тя отиде до лаптопа си и отвори снимката на четвъртия папирус, която ѝ беше дала Мейси. - В този свитък - който “Храмът на Озирис” е скрил от АСН - се казва, че диаграмата е ключът към откриването на пирамидата на Ози­рис. Това е истинската им цел - съкровищата в пирамидата.

Хамди се изсмя саркастично.

- Пирамидата на Озирис? Министър Исмаил, защо въ­обще слушате тази жена? Това е само един мит, фантазия, не по-реална от Райската градина. - Той се ухили злобно на Нина. - Който вярва, че тя съществува, очевидно е умопобъркан.

- Да, и аз си помислих, че мъжът, който ти плаща под­купите, изглежда малко луд - върна му веднага Нина.

Хамди се изправи в цял ръст.

- Измислени, безпочвени, клеветнически обвинения! Пред безупречни свидетели. Доктор Уайлд, ще се видим в съда.

- О, я сядай, Яби! - изръмжа Асад. Хамди го погледна обидено, но се подчини на шефа си. - Доктор Уайлд, ще ви посъветвам да се въздържате от нови обвинения без доказа­телства. Ще разследваме това престъпление и виновните ще бъдат наказани, бъдете сигурна. Но няма да си правим как­вито и да било изводи без доказателства.

- Но докато ги намерите, те ще опоскат всичко в пира­мидата на Озирис, което не е заковано за пода, а после ще се върнат и за пироните - обади се Еди.

Сидиг постави твърдо ръцете си на бюрото.

- Всички, които са участвали в този обир, ще бъдат на­мерени и изправени пред съда. - Той огледа твърдо всички пред себе си, завършвайки с Нина. Но тя със задоволство забеляза, че погледът му се задържа малко повече върху Хамди. - Всички. А сега си вървете. Доктор Асад, чака ни много работа.

Хамди махна ядосано с ръка към Нина, Еди и Мейси.

- Няма ли поне да ги задържите?

- Ако трябва да арестувам всички, които може би имат връзка с обира - отсече министърът, - ще трябва да задържа доста хора. Включително вас! А и както доктор Уайлд посо­чи, тя е в Египет едва от вчера, а прокопаването на тунела би отнело седмици. Сега всички напуснете!

Той посочи презрително вратата. Всички тръгнаха към нея, освен Мейси, която се приближи до бюрото, скръстила смирено ръце на гърдите си.

- Извинете ме, министър.

Сидиг я погледна, но суровото изражение на лицето му се изпари в мига, щом зърна ококорените ѝ, изпълнени с на­дежда очи.

- Какво мога да направя за вас, млада лейди?

Тя погледна към лаптопа, предметите, донесени от За­лата на летописите и накрая към фотоапарата си.

- Питам се дали мога да си взема фотоапарата?

- Боя се, че той е улика - отвърна министърът. - Съжалявам.

- О… - Тя леко нацупи устни. - Там са снимките, които направих за баба ми и дядо ми. Те са египтяни и искаха да видят как изглежда страната днес…

- Съжалявам - повтори Сидиг, - но не мога да ви го върна, докато не приключи разследването. - Той се замисли за миг. - Но пък бихме могли да направим копие на мемори картата. За вашите близки.

Мейси се усмихна с благодарност.

- О, това е страхотно! Благодаря ви, господин Сидиг, много ви благодаря!

- Ще наредя някой да ви направи копие, госпожице Шариф. А сега бихте ли ни извинили?

- Благодаря ви - повтори Мейси и отстъпи назад с грей­нало лице. - Вие сте страхотен. - Реакцията на Сидиг под­сказваше, че обикновено не получава подобни комплимен­ти, но все пак го прие благосклонно.

*

- Какво беше това? - изсъска Нина, когато Мейси из­лезе при тях в коридора.

Мейси се усмихна самодоволно.

- Все още имаме диагра-а-амата - пропя тя. - Е, поне на клип.