Читаем без скачивания Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

*

- Какво беше това? - изсъска Нина, когато Мейси из­лезе при тях в коридора.

Мейси се усмихна самодоволно.

- Все още имаме диагра-а-амата - пропя тя. - Е, поне на клип.

- Вярно - осъзна Нина. Директното копиране на мемо­ри картата щеше да прехвърли цялото ѝ съдържание - вклю­чително клипа, на който беше записана последната част от зодиакалната диаграма. - Но как се досети, че ще се върже?

- Не видяхте ли снимките на деца на бюрото му? Твърде е стар, за да им е баща. Затова реших, че е дядо - и изиграх картата „любимата внучка прави нещо хубаво за баба и дядо”. Макар че не мина съвсем, защото много исках да си прибера фотоапарата! Но все е нещо!

- Не знам обаче колко ще ни помогне - усъмни се Нина. - Диаграмата сигурно вече е изнесена от страната. А ние сме видели само част от нея, докато те я притежават цялата. Ако диаграмата наистина показва пътя до пирамидата на Озирис, те са единствените, които ще могат да я използват.

- Хей, хей - смъмри я Еди. - Пак ли започваш с тоя пе­симизъм? Погледни от другата страна на нещата - ти наме­ри Залата на летописите и току-що успяхме да излезем от онази стая, без да ни арестуват. Освен това посети пирами­дите. Все едно си на почивка!

Тя слабо се усмихна.

- Може би. Но не знам какво бихме могли да направим, дори и да притежаваме клипа с диаграмата.

- Те разговаряха - може пък да са споменали къде се ка­нят да я отнесат - предположи Мейси.

- Разговаряха на арабски - напомни ѝ Нина. - А и без това не може да се чуе нищо от резачката.

Еди я погледна замислено.

- Познавам един човек, който може да ни помогне.

*

- Нина! - възкликна Карима Фаран и я прегърна. - Тол­кова се радвам да те видя отново! Макар че наскоро те ви­дях по телевизията.

Нина прегърна йорданката.

- Да, нещата не се развиха точно по план. Напоследък си имах проблеми с медиите.

Карима беше една от жените, които Нина на шега нари­чаше „международните приятелки” на Еди, негови контак­ти от годините му на наемен войник. Всички те му бяха ужасно верни и всички бяха ужасно красиви. В миналото това често пораждаше ревниви изблици у нея, но тя му вяр­ваше достатъчно, за да приеме, че тези приятелки са про­сто приятелки - независимо от дразнещите му намеци.

Премълчаването му за Ейми в Ню Йорк беше отнело голяма част от забавлението, но макар Карима да беше за­шеметяващо красива дори по стандартите на „международ­ните приятелки”, Нина видя, че няма никаква причина да подозира Еди в непристойно поведение - йорданката беше пристигнала от Аман, придружавана от мъж.

- Това е прияте… годеникът ми Ради Башир. Викайте му Рад. - Карима избута напред високия, изключително привле­кателен арабин с дълга, буйна, блестяща черна коса. Еди и Нина се ръкуваха с него. - Най-накрая успях да го убедя да се съгласи да се обвърже - като му дадох за пример вас двамата.

- Направо ме съсипа - оплака се мъжът с лек оксфордс­ки акцент. - Нина и Еди това, Нина и Еди онова. Макар че тъкмо пътуването ви до Сирия ме накара да ѝ предложа - това беше единственият начин да я държа встрани от непри­ятностите!

Еди се засмя.

- Повярвай ми, друже - няма да се получи.

- Но като гледам, пак сте ни изпреварили - каза Карима, забелязвайки брачната халка на Еди, и му се усмихна дяволи­то. - И по някаква незнайна причина аз съм пропуснала цере­монията. Да не би поканата да се е изгубила по пощата?

- Всичко стана… много набързо - призна Нина.

- Без покани - кимна Еди.

- Значи просто ти е пристанала? - каза Карима. - Колко романтично.

Нина изсумтя.

- Да, няма нищо по-романтично от пътуване с такси до мировия съдия в Гринуич, Кънектикът. Но въпреки това ви поздравявам за годежа.

- А на вас поздравления за сватбата - макар и малко позакъснели. - Карима погледна Мейси. - Но доколкото раз­бирам, тук не става въпрос само за това, че се появихте от хилядолетната камера под Сфинкса? - Тя сбърчи вежди. - Странно. Ако ставаше въпрос за някой друг, щеше да про­звучи невероятно. Но при вас си е просто нормално.

Нина набързо ги запозна.

- Мейси е причината да дойдем тук - каза тя на Карима и Рад. - Тя откри, че се опитват да ограбят Залата на лето­писите. - Нина извади един диск; Сидиг беше удържал ду­мата си и беше направил копие на съдържанието на мемори картата. - Тук е заснет самият обир.

Очите на Рад светнаха, но Карима му каза нещо на араб­ски, което бързо угаси ентусиазма му.

- Той работи за една телевизионна мрежа - обясни йор­данката, хвърляйки едновременно закачлив и предупредите­лен пошед към годеника си. - Току-що му казах, че не може да го направи водеща новина.

- Страхотно. Как можеш да ни помогнеш, Рад?

Той бръкна в сака си и извади поочукан лаптоп „Епъл”. Отвори го и разкри клавиатура, обсипана с лепенки в раз­лични цветове: шорткъти за работа с професионален софту­ер за видеообработка.

- Въпросът е какво не бих могъл да направя - ухили се той.

Рад се настани в един уединен ъгъл в бара на хотела, а останалите се надвесиха над него, докато работеше.

- Знам, че одеколонът ми е неустоим - каза той, - но може ли малко повече пространство?

- Извинявай - рече Нина и леко се отдръпна назад, изпълнена с нетърпение да разбере какви тайни се крият в записа. Засега опитите на Рад да изчисти образа имаха не­значителен успех; видео-режимът на фотоапарата на Мейси беше създаден за малки клипове, които можеха да се качват в интернет, а не за заснемането на кадри с висока резолю­ция. Шабан и Хамди се виждаха само в гръб или със зама­зани от светлините лица - или, както отбеляза Еди, истин­ският живот не е като епизод от „От местопрестъплението: Маями”. Независимо от качествения софтуер и уменията на човека, който работеше с него, дигиталната информация не може да бъде извлечена, когато липсва въобще.

Обаче Рад извади по-голям късмет с аудиото. Надянал слушалките си, той не спираше да пуска записа от начало, прилагайки различни филтри.

- Резачката произвежда сравнително постоянен шум - обясни той и посочи диаграмата на звука, показана на един от прозорците. - Няма да успея съвсем да го премахна, но мога да го намаля достатъчно, за да се чуе диалогът.

Карима се наведе към него.

- Дай да чуя.

Рад свали едната слушалка и ѝ я подаде.

После пусна филтрираното аудио и Карима преведе реп­ликите, които двамата мъже си бяха разменили.

- Мъжът вдясно, Хамди, се тревожи колко време ще е необходимо, за да се почисти Залата на летописите. Подо­зренията могат да паднат върху него… Просто се оплаква. - Записът продължи още няколко минути без коментар.

- А сега какво казва? - попита Еди.

- Продължава да се оплаква! - Кратка пауза, после: - О, сега говорят за пирамидата на Озирис. Другият мъж, Шабан - той казва, че със сигурност ще ги отведе до нея. Те… не мога да чуя ясно - рече тя, а диаграмата отрази засилването на звука от машината. - Рад, върни назад. Става дума за… планети и съзвездия, но е трудно да се разбере какво точно. Той иска да ги сравни с нещо.

Рад отново върна. Карима се намръщи раздразнено.

- Шумът е твърде силен, но мисля, че иска да сравни диаграмата със съзвездието… Дендера?

- Няма съзвездие, което да се казва Дендера - рече Еди.

- Поне аз не съм чувал да има.

- Дендера не е съзвездие - обади се Мейси. - Това е мя­сто - било е провинциалната столица на Горен Египет. Там се намира храмът на Хатор. - Тя изведнъж се изправи и очи­те ѝ проблеснаха, но Нина беше една стъпка пред нея.

- Не става дума за мястото Дендера - а за зодиака на Дендера!

- Какво представлява зодиакът на Дендера? - попита Еди.

Мейси отговори преди Нина.

- Това е звездна карта върху тавана на Храма на Хатор.

- Всъщност някога не се е намирала на тавана - добави Нина. - Сега там има дубликат; оригиналът е бил отнесен - всъщност откраднат - от Наполеон през 1790 година.

Рад натисна паузата.

- Значи отиват в Дендера? Все още можете да ги на­стигнете.

Нина поклати глава.

- Не. Дубликатът е приблизително копие, не точно. Те ще искат да сравнят зодиака на Сфинкса с оригинала.

- Къде се намира той?

Нина се усмихна.

- Искаш ли да разгледаш един музей?

10.

ПАРИЖ

- Доста време мина, откак за последно бяхме тук - каза Еди, докато заедно с Мейси и Нина прекосяваха вътреш­ния двор на Лувъра. - Трябва да са… колко? Три години и половина?

- Боже, как лети времето! - въздъхна Нина.

Те минаха покрай високата двайсет метра пирамида от алуминий и стъкло, която се издигаше в средата на двора и продължиха към богато украсеното крило „Съли”. Наоколо имаше много повече охрана от предишното им посещение; поредицата музейни кражби през последните месеци беше принудила Лувъра да вземе предохранителни мерки, за да възпре крадците да опитват каквото и да било в Париж.

- Добре, значи ни трябва стая 12а в Египетската секция - каза Еди, докато разглеждаше туристическия справочник.