Читаем без скачивания Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

В откритата част на двора, която при пристигането на Нина беше напълно пуста, имаше около трийсетина мъже, облечени с черни шорти и тениски, които се занимаваха с ка-листеника91. Кротала, за пръв път без якето си от змийска кожа, раздаваше команди като инструктор по строева подго­товка. Шабан изостана, за да размени няколко думи с амери­канеца; докато Шабан говореше, всички мъже стояха мирно.

- Както изглежда, си имате своя собствена малка армия - каза Нина.

- Идеята е на Себак - отвърна Озир, докато брат му от­ново се върна при тях. - За защита. Храмът понякога при­влича неприятности - както може би вече сте забелязали. - Той се усмихна.

Стигнаха до пирамидата. Стъклените врати на фасада­та ѝ се плъзнаха встрани и разкриха стилно фоайе. Двамата души вътре се поклониха с уважение, а Озир поведе Нина към асансьора. Беше объркващо, предната и задната стъкле­ни стени бяха скосени заради пирамидалната структура на сградата, а напречното сечение на асансьора - успоредник, - чиято шахта се издигаше под съответния ъгъл. Това бе ужасно неефективно използване на пространството, кабина­та можеше да побере далеч по-малко хора, отколкото стан­дартен асансьор, но Нина подозираше, че домакинът ѝ се интересува много повече от формата, отколкото от функци­оналността.

Шабан влезе с тях в кабината и не свали студения си поглед от Нина, докато се изкачваха нагоре. Стъклените сте­ни ѝ позволяваха да разгледа вътрешността на пирамидата, като най-впечатляващото в нея беше една грамадна зала-храм. За разлика от стаята, която беше видяла в Париж, тук декоративните йероглифи бяха изрязани с лазер върху стък­лени панели, а хромираните високи статуи на египетските богове проблясваха край входа.

- Това е главната квартира на Храма на Озирис - обяви гордо Озир. - Тук се намира и щабът на „Озирис инвестмънт груп” АД. Разбира се, имаме офиси в Женева, както и на дру­ги места, но всички се управляват оттук.

- Ръководите религия и бизнес от една и съща сграда?

- Двете неща са много по-близки, отколкото предпола­гате - отвърна той с усмивка. - Клиентската лоялност, па­зарният дял, възвръщането на инвестициите… всичко е от изключително значение. - Високата зала се изгуби от погле­да им и те минаха покрай два етажа с офиси, преди асансьо­рът да спре.

Нина усети във въздуха силната и характерна миризма на мая.

- Надушвам, че тук имате и пекарна.

Озир се засмя.

- Не съвсем. Но хлябът беше важна част от живота ми - баща ми беше пекар. Израснах, правейки хляб. - За миг очи­те му като че ли се изпълниха с копнеж. Излязоха от асансь­ора. - Той си мислеше, че ще наследя бизнеса му.

- Да - обади се саркастично Шабан, гневът му беше поутихнал. - Сигурен съм, че би предпочел да месиш тесто, вместо да живееш в швейцарски замък.

- Съдбата имаше други планове за мен. Нина, оттук, ако обичате.

Тя последва Озир през вратата, острата миризма на мая се засили. Стената в дъното на стаята беше направена от подсилено стъкло и разкриваше нещо, прилично на комби­нация от кухня и лаборатория. Вътре работеха няколко души с бели престилки и маски на лицата - някои седяха пред ком­пютри и микроскопи, други обслужваха фурните и големи блестящи казани от стомана.

- Добре - рече объркана Нина. - Това е…?

- Затова търся пирамидата на Озирис - рече Озир. - Какво ви е известно за теломерите?

Тя примига, изненадана от внезапната промяна на темата.

- Ами, освен че имат нещо общо с клетките… нищо - призна тя. - Аз съм археолог, не биолог.

- Ех, Нина, Нина - рече той закачливо, поклащайки гла­ва. - Не трябва да ограничавате познанията си. Погледнете ме. Бях пекар, който стана актьор, превърна се в бизнесмен и накрая - в религиозен лидер… но освен това се превърнах, донякъде, в експерт по удължаването на живота.

- Удължаване на живота? - рече Нина, опитвайки се да прикрие съмнението си.

- Да. Нали това стои в основата на Храма на Озирис - да се избегне остаряването, да се избегне смъртта. Да ста­нем безсмъртни като Озирис. Моят интерес - моята страст - се появи още когато бях актьор. Звезда, всъщност. Може да не съм бил чак толкова прочут, колкото холивудските звез­ди - на лицето му се изписа фалшиво скромна усмивка, - но когато бях по-млад, всеки в Египет познаваше лицето ми.

- И искате да продължи да изглежда младо?

- Разбира се! Вие не искате ли?

- Не знам - отвърна Нина. - Аз бях… доста грубова­та, когато бях на двайсет. Повече ми харесва как изглеж­дам сега.

- Тогава вие сте щастлива - и необичайна - жена! - за­смя се Озир. - Но това означава само, че се чувствате комфортно сега. С всяка изминала година се отдалечавате от това - и тялото ви започва да работи срещу вас. Всяка клет­ка в тялото ви бавно се унищожава и вие не можете да на­правите нищо по въпроса. Освен ако - каза той, посочвайки казаните, - не попречите на тялото ви да се самоунищожи - и да преобърнете процеса.

- Това ли правите тук? - попита тя. - Някакво… лекар­ство за безсмъртие?

Този път не успя да прикрие скептицизма в гласа си.

- И преди съм чувал този тон - отвърна Озир, но не об­винително, а примирено. - Но да, това се опитвам да напра­вя. Обичам живота си и искам да продължа да го обичам! Започнах с обикновени неща, като диети и упражнения, след което преминах на витамини, антиоксиданти, хормони…

- Които продавате на последователите на Храма.

- Да. Всеки клон на Храма купува продукти от филиа­лите на ОИГ, които ги произвеждат под лиценза на компанията-майка. Но - продължи той с блеснали очи, - хитрата част е, че лицензът е по-висок от цената, на която те ги про­дават на храмовете. Така че технически всички филиали ра­ботят на загуба…

- … и след като работят на загуба, не плащат данъци.

- Точно така. Междувременно храмовете печелят от продажбите, но тъй като са религиозни организации, те също не плащат данъци. Естествено, всичко е далеч по-сложно - както казах, имам много добре платени счетово­дители и адвокати, които ме пазят от данъчните! Но всичко е законно. Поне според буквата на закона.

- Много впечатляващо - каза Нина, опитвайки се да се сети за други думи, с които да го опише: „нечестно” беше на първо място.

- Благодаря. - Озир изглеждаше наистина поласкан. - Но накрая осъзнах, че с тези диети, упражнения, антиокси­данти и хормони не може да се стигне далеч, поради един елементарен генетичен факт. Теломерите са част от хромозомите във всяка клетка на тялото, нещо като капаче. Всеки път, когато клетката се дели, теломерите се скъсяват. Те са контролен механизъм, спират клетките да се делят неконтро­лируемо, като раковите, например, но са и недостатък.

Нина разбра какво има предвид.

- Ако се скъсяват при всяко делене, накрая всичките ще се изхабят.

- Точно така. И когато това се случи, клетката остаря­ва… и умира. Процесът е постоянен. Без значение колко здравословно живее човекът, организмът му има краен срок на употреба. Но - рече той, поглеждайки към лаборатория­та, - има начин това да се промени.

- С помощта на мая?

- Много специален вид мая. Знаете ли, че само един про­цент от различните видове мая са класифицирани? Те са мно­го прости микроорганизми, но са изключително разнообраз­ни. Някои могат да се използват при производството на био-горива, други за неутрализирането на опасни химикали или за доставянето на точни дози от лекарства в организма, а тре­ти, разбира се - добави той с усмивка - просто спомагат за приготвянето на хляб. И аз търся точно един такъв вид.

Нина го погледна недоверчиво.

- Искате да намерите пирамидата на Озирис… за да пра­вите хляб?!

- Ох! Вие си мислите, че съм… как беше изразът? „Куку”, точно така! - Той отново се засмя. - Не обикновен хляб, Нина - каза той с по-сериозен, по-напрегнат тон. - Специален хляб, запазен за египетските крале… и богове. Хлябът на Озирис.

Думите му събудиха един спомен.

- Чакайте малко! - каза Нина. - Мейси спомена, че в свитъка, който сте скрили от АСН, се споменавало нещо за хляба на живота.

Той кимна.

- Същият, от който научих за пирамидата на Озирис и онова, което се намира в нея. Има и други съкровища, раз­бира се, там е саркофагът на самия Озирис… но най-ценно­то нещо в гробницата е и най-обикновеното. Хляб. Мая! Маята, която е превърнала един обикновен човек в легенда.

- Искате да кажете, че маята го е направила безсмъртен?

Озир поклати глава.

- Не по начина, по който използваме тази дума. Продъл­жителността на живота в Египет е била колко…? Четирийсет години? Най-много четирийсет и пет. Доживелият до седемдесет се е смятал за невъзможно стар - и ако този чо­век е бил цар, той е бил смятан за безсмъртен!

- Приемам го - отвърна Нина с известна неохота в гла­са, - но как маята му е помогнала да живее толкова дълго?

- Както вече казах, има различни видове мая. - Той по­сочи брадатия учен, който работеше на компютъра. - Док­тор Крал и екипът му проследяват генетичния код на опре­делени видове в търсене на идеалната последователност. Може да я открият още утре - и тогава аз ще бъда най-богатият човек на света. От друга страна, търсенето може да от­неме стотици години, а дотогава аз отдавна ще бъда мъртъв, независимо колко стриктно спазвам собствените си учения. Затова предпочитам да открия оригинала, който се намира в пирамидата на Озирис.