Читаем без скачивания Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

Но Нина имаше друга теория.

- Това е маркер. Наблизо няма никакви природни забе­лежителности, затова е трябвало да си построят някакъв. Но какво маркира, всъщност?

Мейси огледа блоковете за други следи.

- Може би тук има някакви други инструкции.

Нина поклати глава.

- В текста от зодиака се казва, че след като излезем от сребърния каньон, следващата спирка е самата пирамида.

- Тогава къде се намира? - попита Еди. - Не може да е погребана под пясъка, нали? Щом това нещо стърчи тук, тя би трябвало да е най-малката пирамида в света, която човек може да си представи.

- И все пак това е мястото. Намирането на каньона изи­сква отлично познаване на Озириона, което е било достъпно за ограничен кръг от хора, а астрономическите изчисления, необходими за откриването на посоката, в която трябва да се тръгне, можели да извършат само шепа хора, ако не и по-малко. Пирамидата трябва да е тук.

- Тогава защо не я виждаме?

Всичко зависеше от зодиака. Нина извади откраднатата снимка на древния релеф.

- Смяташ да се позанимаеш малко с астрология ли? - попита Еди.

- Тук трябва да има още някоя следа, сигурна съм в това. - Мейси изскочи от колата и се присъедини към нея. - Накъ­де е север?

Еди погледна компаса си и посочи с пръст. Нина извъртя зодиака в нужната посока… след което преобърна снимката и я вдигна над главата си.

- Така би трябвало да я разглеждаме - каза тя. - Да по­гледнем нагоре и да се обърнем на север. Следата е тук, в картата, тя е… тук! - Нина рязко свали снимката, като про­дължаваше да я държи ориентирана на север, който се на­мираше в долната част на картата. - Пирамидалната марки­ровка! Виждате ли я?

- Да - отвърна Еди, - но какво за нея? Това е просто един триъгълник.

- Може би, но накъде сочи?

- Надолу - обади се Мейси, постепенно осъзнавайки какво означава това. - Няма начин!

- Има.

Еди погледна картата и се намръщи.

- Добре, какво пропускам?

- Пирамидата на зодиака е обърната с върха надолу - каза му Нина. - Не виждаш ли? Това е обърната пирамида - и хората, които са направили картата, са имали предвид буквално това. Нарисували са го точно както е тук.

Мейси също се зарази от ентусиазма ѝ.

- Някои рисунки в гробниците показват египетския Подземен свят като огледален свят, който се намира под на­шия - като отражение в Нил. Може би са построили пира­мидата на Озирис с главата надолу, за да бъде огледално от­ражение на истинската… не, почакайте, не става така. Ако зодиакът под Сфинкса е по-стар от Хафра, то тогава трябва да е по-стар от всички останали пирамиди.

- Пирамидата на Озирис не е обърнато копие на други­те пирамиди - осъзна Нина, останала без дъх. - Другите пи­рамиди са нейни обърнати копия - били са построени на повърхността, имитирайки гробницата на Озирис в Подзем­ния свят! Затова са полагали толкова усилия да постигнат същата форма!

- Чакайте малко - рече Еди. - Да не би да твърдите, че тази пирамида е построена на обратно?

Нина гребна шепа пясък от земята, оставяйки малка дупка със слабо конусовидна форма.

- Издълбали са дупка и са построили пирамидата в нея, като са поставили върха в дъното и са започнали да го надграждат. А може да са изкопавали всеки долен слой, след като са завършвали горния, не знам. Но едва ли е било по-трудно от строежа на Великата пирамида. Дори може да е било по-лесно - не се е налагало да вдигат камъните, а само да ги спускат. Гравитацията е била на тяхна страна.

- Значи стоим върху нея?

- Има само един начин да разберем. - Тя се върна при джипа и измъкна три лопати. - Да се захващаме за работа.

- Къде? - попита Мейси.

Нина посочи вътрешността на руините.

- Там. Според мен това не е просто маркер, а вход.

Започнаха да копаят. Работата под печащото слънце вървеше бавно, те спираха често да пият вода, но след изве­стно време лопатата на Еди удари в нещо твърдо.

- Нека да видя - рече Нина и започна да разчиства пясъ­ка с голи ръце. Разкри се плоска каменна плоча.

- Това може да е просто подът на тази постройка - пре­дупреди я Еди.

- Не ми се вярва. Хайде, помогни ми да разчистим ос­таналото.

Отново се заловиха за работа. Нина беше толкова амби­цирана, че повече не спря да почива. Когато приключиха, бяха успели да разчистят около два метра. Нина изчетка песъчин­ките и откри тясна цепнатина на около трийсетина сантимет­ра от стената. Прокара пръст по нея; очерта се квадрат.

- Това може да е капакът на входа.

Мейси откри нещо друго в центъра на плочата.

- Да ти изглежда познато? - попита тя, разчиствайки пясъка. В камъка беше изсечен символ.

Окото на Озирис.

- Явно се намираме на правилното място - каза Еди. - И сега какво? - Жените го погледнаха. - А, да – въздъхна той. - Трябва да повдигна двутонен каменен блок. Просто прекрасно. - Но той се измъкна от току-що изкопаната яма и се запъти към джипа, за да вземе нужното оборудване. - Ти - каза той, щом скочи обратно с дълъг закривен лост в ръка, и посочи Нина - пийни вода. Не искам да припаднеш от обезводняване.

- Добре де - изсумтя Нина, която напълно бе забравила за жегата. Тя измъкна бутилката и отпи, докато Еди оглеж­даше каменната плоча.

След като намери най-широката част на пролуката, той вкара лоста в нея. Напрегна се и натисна. Разнесе се хруще­не и плочата леко помръдна.

- Не е чак толкова тежка - ще получа само лека херния - рече той. - Нина, в джипа има метални клинове. Ще ми ги донесеш ли?

Нина ги намери. Еди надигна леко плочата, а тя натика клиновете в процепа, за да ѝ попречи да се върне обратно. Скоро под краката им се разкри тъмен ров. Еди докара ленд роувъра и използва лебедката му, за да повдигне още плоча­та. Тя се изправи върху ръба на камъка; той я избута с пъшкане и я преобърна върху стената.

- Готово - рече той и театрално изтупа ръце. - Фасулска работа.

- Твърде лесно беше - обади се Мейси, поглеждайки в дупката. - Входовете на останалите пирамиди са били скри­ти много добре.

Нина си мислеше същото.

- Или са смятали, че може да бъде намерена само от оп­ределени хора… или има и други препятствия.

- Дано нямаш предвид онова, което си мисля - из­ръмжа Еди.

- Боя се, че точно него имам предвид, скъпи.

Мейси ги погледна объркано.

- Какво имаш предвид?

- Скоро ще разберем - рече Нина.

Те събраха оборудването си, след което се спогледаха предпазливо и се спуснаха в дупката… първите хора, кои­то след повече от шест хиляди години влизаха в пирами­дата на Озирис.

22.

Подът на входната камера се намираше на около два и половина метра под дупката. Там се беше изсипал пясък, но в останала ѝ част беше чисто.

Дори прекалено чисто. Въздухът беше застоял. От за­печатването на гробницата тук не беше влизал никой, вре­мето беше замряло - или нарочно спряно, в очакване на някой, който ще е достатъчно глупав, за да наруши вечна­та тишина.

Мейси освети стените с фенерчето си и установи, че ка­мерата е далеч по-голяма, отколкото постройката горе.

- Йероглифи - каза тя и пристъпи по-наблизо. - Ха!

- Какво? - попита Нина и тръгна към нея. - Можеш ли да ги разчетеш?

- Тъкмо се канех, но изглеждат много странно. Сигурно са много стари.

- Но пък са красиви. - Нина бавно прокара лъча на фе­нерчето по бялата стена. Йероглифите бяха отчетливи и цве­товете им бяха толкова ярки, както в деня, когато са били нарисувани. Между тях се забелязваха фигури от египетска­та митология. Тя разпозна няколко богове: Ра, богът-слънце, създателят на всичко; Нут, богинята на небето, голото ѝ тяло се извиваше като дъга над цялата земя.

Но един бог липсваше.

- Озирис го няма. - Отсъствието на ключовата фигура от древноегипетската религия беше подозрително.

- И Хорус го няма - добави Мейси. - Както и Сет, и Изида. Не се вижда дори Анубис, а тъй като той е богът на гроб­ниците, човек би очаквал да го види тук.

- Всички те са съвременници на Озирис или негови деца - каза Нина. - Все още не са били обожествени. Което означава, че това място наистина предшества Старото цар­ство - Озирис и останалите са били почитани като богове от 3000 година пр. н. е.

- Права бях! - каза Мейси. - Браво на мен!

Еди огледа друга част от камерата.

- Тук има врата. - Две украсени колони маркираха из­хода. - Има и стълби. Доста стръмни.

- Нека изчакаме малко - тази стая може да ни разкрие нещо полезно.

Мейси огледа текстовете.

- Странно - каза тя. - Това са списъци с всички изпита­ния в Подземното царство, през които трябва да минат но­вите мъртъвци. Също като „Текстовете на пирамидата” и „Текстовете на саркофага”.

- Звучат много ободрително - отбеляза Еди.

- Това са по-ранните версии на египетската “Книга на мъртвите” - каза му Нина. - Идеално вечерно четиво. От Стивънкингмън ли беше?

Мейси се изкиска, след което отново се обърна към стената.

- Онова, което не мога да разбера е, че другите текстове са всъщност молитви, които обясняват как да се мине през всеки арит, всяка земя на Подземното царство. Нещо като инструкции - ако не сте съгрешили и правите каквото пише в текстовете, ще преминете през препятствията и ще се из­правите пред Озирис. Но това тук е по-различно.