Читаем без скачивания Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

Озир го гледаше ужасено.

- Какво… какво ти става? - изпъшка той. - Ти не си Сет, нито аз съм Озирис! Ние… ние сме синове на пекар, Себак! Никой не е прероден - това не е реално! Всичко съм си измис­лил! Знаеш го много добре, беше с мен, когато го измислях!

- Когато призоваваш бог, ти го правиш истински - каза Шабан внезапно с ледено спокойствие. - Всичките ги правиш истински. Последователите ти те боготворят като Озирис, зна­чи си Озирис. Аз съм братът на Озирис, значи съм Сет. Аз съм богът на мрака, на хаоса, на смъртта - и моето време настъпи!

- Ти… ти си се побъркал! - заекна Озир. - Какво е ста­нало с теб?

Гневът се възроди.

- Какво е станало с мен? Само ти можеш да си толкова заслепен, Халид! Цял живот получаваш всичко; аз не полу­чих нищо. Ти беше любимият син, аз бях низвергнатият. Ти успя да се добереш до слава и богатство, а аз бях принуден да вляза в армията. Ти имаше пари и жени, а аз бях изгорен жив! - Той разкъса ризата си и разголи гърдите си. Те бяха също толкова грозно белязани, като лицето, белезите се спускаха надолу по тялото му. - Ако Халил не ме беше измъкнал, щях да умра! А ти дойде ли да ме видиш в болницата? Не!

- Някой има проблеми с големия брат - прошепна Нина на Еди.

- Някой има проблеми със здравия разум! - отвърна той шепнешком.

- Аз бях… бях на снимачната площадка - започна упла­шено да се оправдава Озир. - Не можех да се измъкна.

- Два месеца! - изръмжа Шабан. - Не! Знам какво си правил. Обикалял си света и си правил секс с разни курви!

Озир не се отказваше.

- О, мисля, че разбирам. Не ми завиждаш заради парите и славата. А заради това, че огънят те е направил по-малко мъж!

Гневът, който се надигна в гърдите на Шабан, беше тол­кова силен, че той не успя да каже нищо. Вместо това удари брат си с пистолета в лицето, опръсквайки с кръв капака на саркофага. Мейси ахна, дори Еди примига.

Озир се свлече на земята, стиснал главата си с ръце. Шабан успя да овладее емоциите си.

- Махнете това нещо оттук - каза той на Кротала, со­чейки мумията.

Кротала и един от войниците се приближиха до сарко­фага. Преди Нина да успее да се възпротиви на оскверняването, те измъкнаха мумията от ложето ѝ и най-безцеремонно я хвърлиха на пода. Погребалната маска падна и в тях се взря изсъхналото, безоко лице.

Шабан насочи пистолет към брат си.

- Влизай вътре.

Озир го погледна обръкано.

- Какво?

- В саркофага. Веднага!

- О, Боже - каза Нина, осъзнавайки какво става. - Халид, той разиграва истинската история на Озирис и Сет - как Сет примамва Озирис да влезе в ковчега и го запечатва вътре!

Шабан й се усмихна злобно.

- Радвам се, че някой знае истинската история.

- Смяташ ли да му отрежеш оная работа и да нахраниш рибите с нея? - попита Еди.

- Не е нужно да го нарязвам на четиринайсет парчета. Брат ми няма Изида, която да го възкреси. - Той отново по­гледна към Озир. - Влизай вътре.

Озир не помръдна от мястото си.

- Храмът на Озирис няма да те последва, Себак - те бо­готворят Озирис, не Сет!

- Грешиш, братко. - Шабан посочи гордо войниците. - Докато пиеше, играеше комар и ходеше по жени, аз откри­вах истинските вярващи в Храма, а ти така и не забеляза. Нямаше нужда да бъда кинозвезда - силата и властта ги при­влякоха на моя страна. Те ми се заклеха и останалите ще на­правят същото… или ще платят цената.

- Каква цена? - попита Озир.

- Крали и останалите учени работят за мен, не за теб. Ма­ята, която се използва за хляба на Озирис, не само може да оси­гури вечен живот на тези, които смятам за достойни. Тя може да донесе смърт на онези, които ми се противопоставят!

Нина погледна разтревожено Еди.

- В лабораторията в Швейцария говореха за генетично модифициране на маята.

- Точно така, доктор Уайлд - каза Шабан. - Спорите ще бъдат разпръснати по света от моите последователи - в по­севите, храната за животни, дори водата. Всеки, който не яде хляба на Сет - той се усмихна триумфално на новото име, - всеки, който не боготвори новия си бог, ще умре от отровата в клетките ѝ.

- Ти си луд - каза тихо Озир. - И после се чудиш защо татко предпочиташе мен.

Споменаването на баща им отново разгневи Шабан.

- Влизай в ковчега! Влизай! Влизай! - Той започна да удря Озир с пистолета си, след което излая: - Вкарайте го вътре! Веднага!

Четирима мъже сграбчиха съпротивляващия се Озир и го вкараха насила в саркофага. Той беше с цели двайсет сан­тиметра по-къс и по-тесен. Озир се опита да се освободи, но Шабан замахна и го удари брутално с пистолета в гърди­те. Озир се сгърчи от болка.

- Аз съм Сет! - извика Шабан. - И вземам онова, което ми принадлежи! - Той изрита криковете.

Озир успя само да простене ужасено, преди тежкият метален капак да падне с гръмотевичен трясък… и да се чуе ужасяващо хрущене на начупени крака и ръце. Мейси изпи­щя и извърна глава. От сребърния ковчег бликна кръв.

Шабан продължи да удря по капака, оставяйки безброй вдлъбнатини с пистолета си в скъпоценния метал.

- Аз съм Сет! - изрева той. - Аз съм бог!

- Не - рече шокираната и отвратена Нина. - Той беше прав. Ти си луд.

Шабан рязко се извърна и вдигна пистолета си към нея, притискайки треперещия си пръст към спусъка…

Но не стреля.

- Нина - избъбри Еди, - ако мъж с пистолет твърди, че е бог… повярвай му!

Шабан си пое рязко дъх и отстъпи назад.

- Не - каза той, опитвайки се да се успокои. - Брат ми беше прав. Тази гробница не бива да бъде осквернявана. Озирис се върна в ковчега си, където му е мястото. Но вие? - Той погледна презрително Нина, Чейс и Мейси. - Вие не заслужавате да умрете в гробницата на един бог. - Той за­обиколи сакофага. - Изкарайте ги на повърхността и ги за­стреляйте - заповяда на хората си, докато вдигаше гърнето с чакалската глава. - Къде е куфарчето?

Докато Кротала и останалите войници избутваха Мей­си, Нина и Еди към изхода, един от мъжете се обърна и на гърба му се видя куфарчето, направено от устойчив на уда­ри материал. Той разкопча каишките на гърдите си, свали куфарчето и го отвори, разкривайки подплата от дебела жълта полиуретанова пяна. Шабан предпазливо притисна гърнето към долния защитен слой, след което внимателно затвори капака, докато ключалката му не изщрака.

- Пази го като зеницата на очите си, Хашим - поръча той на войника. - Крали, върви с него. Не го изпускай от поглед. - Ученият кимна и изчака Хашим да нарами ценния трофей и да го закопчее на гърдите си като раница.

Шабан се обърна и видя Бъркли и Хамди да се взират в окървавения саркофаг.

- Господа - каза той. - Надявам се, че няма някакъв проблем.

- Никакъв - изблея Хамди. - Както винаги, имаш пълната ми подкрепа. Ще се погрижа Висшият съвет за антиките никога да не научи за това място - то ще бъде нашата тайна. Твоята тайна - побърза да се поправи той.

- Добре. А вие, доктор Бъркли?

- Ами аз, ъ-ъ-ъ… - промърмори Бъркли. - Аз… да. Брой­те ме и мен.

- Радвам се да го чуя. - Шабан му се усмихна заплаши­телно. - А сега се връщайте на ховъркрафта. Оставете това място на мъртвите. - Бъркли и Хамди побързаха да излязат, а той се изправи пред саркофага. - Сбогом, братко мой - про­шепна той, преди да се обърне и да си тръгне, оставяйки гробницата потънала във вечна тишина.

26.

- Той се е побъркал - каза Нина на Халил, докато еги­петският офицер се изкачваше пред нея нагоре по коридора. - Не може да вярвате, че е прероденият Сет.

- Няма значение какво вярвам аз - отвърна Халил. - Важно е какво вярва той. А то е, че с огромна сума пари ще плати дълга си към мен за това, че спасих живота му. Освен това ми обеща важен пост, ако планът му успее - а ако не успее, какво пък, аз ще съм богат. Така че си помислих: защо не?

- Защото той е психопат! Ако планът му проработи, ще умрат милиони хора!

Халил сви рамене.

- И без това напоследък тръбят за заплахата от пренаселване на Земята.

Групата спря. След като се изкачиха обратно по въже, закачено за тавана, през ямата, оставена от Господарката на дъждовните бури, те стигнаха до дъното на огромната вер­тикална шахта.

- Какво ще правим? - прошепна Мейси на Нина с нара­стваща паника. - Почти стигнахме до повърхността, а горе ще ни убият!

- Няма да ни убият - каза Нина. - Ще се измъкнем. - Но въпреки смелите си думи, вътрешно тя бе също толкова уплашена, колкото и Мейси. Те не бяха въоръжени, бяха по-малко… и нямаха никакъв изход. Тя погледна към Еди с на­деждата да открие някакъв намек по лицето му, че е измис­лил план. Но той просто гледаше мрачно.

Всички поеха нагоре по тесния коридор. Войникът с куфарчето, Хашим, мина пръв по каменния мост.

- Хайде, побързайте - изръмжа Шабан. Крали го по­гледна смугено и тръгна на няколко крачки след войника. Кротала насочи пистолета си към Нина и Мейси. Те стъпи­ха колебливо върху тесния мост и веригата му изтрака от допълнителната тежест. След тях тръгнаха още войници.

Преди да стъпи на моста, Еди погледна към веригата, след което погледът му се плъзна към назъбеното колело.