Читаем без скачивания Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

Тя вдигна ножа…

*

Макар и с притиснато към преградата лице, Еди не можа да не се усмихне, усещайки засилващото се чувство на без­силие у Шабан.

- Къде са? - извика водачът на култа, притичвайки от ед­ната към другата стена на мостика в търсене на враговете си.

*

Лендроувърът продължаваше да се движи редом с ховъркарфта, а грохотът беше по-силен от всякога. Нина виж­даше ясно черната гума само на метър и половина от себе си, на метър и двайсет…

Тя скочи.

Затича към машината, блъсна се във въздушната въз­главница - и заби ножа си в нея.

Навън бликна въздух, но ножът остана в гумата. Нина увисна на дръжката му, сухожилията на ръката ѝ се издуха. Тя задрапа с крака по въздушната възглавница и успя да се повдигне достатъчно, за да се хване за ножа с двете си ръце.

Погледна назад. Въпреки че беше възразила срещу пла­на на Нина, Мейси правеше каквото ѝ бе наредено, и се от­тегляше в облак прах, за да успее да се отдалечи колкото се може повече от ховъркрафта.

Земята се движеше стремително под краката ѝ. Дори завивайки, ховъркрафтът се носеше с почти петдесет кило­метра в час. А единственото, което можеше да направи Нина, за да не падне, беше да се държи здраво за ножа.

Тя се опита да се изтегли нагоре, усещайки как пласто­вете гума и тъкан се гънат под тежестта ѝ. Корпусът се на­мираше само на шейсет сантиметра над главата ѝ. Почти толкова оставаше и до трите палуби на мостика над него. На около два метра вдясно метална стълба водеше към тясната странична палуба.

Стиснала здраво ножа с лявата си ръка, Нина протегна дясната и се опита да достигне ръба на корпуса. Не ѝ достиг­наха двайсет сантиметра. Тя заби крака в нагънатата гума за по-добра опора, Хвана с две ръце дръжката на ножа и се изтласка нагоре. Ножът се размърда и острието му се заби още по-дълбоко във въздушната възглавница.

- По дяволите! - простена тя, когато свистенето на из­лизащия въздух се засили. Ако дупката се разширеше още, ножът нямаше да успее да се задържи в нея и тя щеше да падне.

Отчаяно се опита да се добере до корпуса, но отново не ѝ достигнаха няколко сантиметра.

*

- Ето! - извика пилотът и посочи с пръст. Шабан забе­ляза ленд роувъра да се появява от пясъчния облак и да по­ема на изток през пустинята.

- След тях! - заповяда той. Пилотът промени курса и подкара грамадната машина след джипа.

*

Когато ховъркрафтът промени курса си, въздушната възглавница се нагъна под краката на Нина. Ножът отново се размърда, разширявайки процепа. Тя усети, че той започ­ва да се изплъзва.

Нина се стегна, оттласна се нагоре и протегна дясната си ръка към корпуса…

Пръстите ѝ докоснаха твърдия метал и тя се вкопчи в него. Пусна дръжката на ножа и се хвана и с двете ръце. Ножът се измъкна от разширения процеп и падна на земята. Нина започ­на да се придвижва настрани към стълбата. Последно протягане - и ръката ѝ се вкопчи в най-долното стъпало.

*

Вторият пилот забеляза примигващата червена светлина.

- Сър! Има пробив във възглавницата!

- Къде? - попита пилотът.

- В централната секция на дясната страна.

Халил погледна надолу през страничния парапет и за­беляза Нина, която се изкачваше по стълбата.

- Уайлд е на борда! - извика той и извади пистолета си.

Шабан изтича до него.

- Не стреляй! - Халил го погледна изненадано. - Куфар­чето е на гърба ѝ - ако падне, може да счупи гърнето. Из­прати хората си да я заловят.

*

Нина стигна до върха на стълбата и изчезна от погледи­те им, изкачвайки се на главната палуба. Халил изруга, след което отиде да даде нарежданията си по вътрешната кому-никационна система. Шабан се обърна към Еди.

- Тя наистина вярва, че може да те спаси.

- Голяма е умница - отвърна Еди.

- Не е чак толкова умна - изсумтя Кротала. - Да се качи тук, без да има как да слезе? Не е много мъдро от нейна страна.

- Ами не се е изправила срещу членове на МЕНСА, все пак - рече Еди, което му докара поредния удар в бъбреците. Но макар и външно да изглеждаше самоуверен, той беше ужасно разтревожен: Нина не беше въоръжена и беше сама. Какво ли бе намислила?

*

Нина стъпи на палубата и се огледа. Тясната пътека ми­наваше по цялата дължина на ховъркрафта; няколко люка во­деха към вътрешността му, най-близкият се намираше точно до нея. Друга стълба водеше към огромната главна палуба, но тя не можеше да ѝ предложи никакво прикритие, а Нина ис­каше да остане незабелязана колкото се може по-дълго…

Една от вратите на кърмата се отвори и двама мъже из­лязоха от машинното отделение. Те хукнаха към нея.

Дотук с мечтите да остане незабелязана.

Тя се метна към най-близкия люк, затръшна го зад себе си и се озова в тесен, но много шумен коридор. От вътрешната страна на люка имаше заключващ механизъм. Върху боядиса­ния метал се мъдреха инструкции на кирилица, под които беше залепен стикер с превод на арабски и английски - NBC печат. Еди ѝ беше обяснил, че този акроним не означава американ­ската телевизионна мрежа, а е абревиатура на ядрен, биологи­чен, химичен161-вътрешността на машината беше запечатана, за да предпази екипажа от оръжията за масово поразяване. Тя дръпна един лост, на негово място се плъзна тежко резе и една малка, боядисана дръжка, с която да го заключи.

Гръмотевичният тътен откъм задната преграда ѝ подска­за, че се намира точно зад едната от турбините. Тя бързо се придвижи към другия край на коридора. Отвори вратата в дъното и се озова в стая, претъпкана с легла, разположени едно над друго - спалните на екипажа. Предвид оглушител­ния шум, това не беше най-удобното място за спане, но това бе най-малката ѝ грижа в момента. Забеляза друг люк, кой­то водеше към страничната палуба.

От коридора се разнесе тропане - войниците бяха стиг­нали до вратата, през която току-що беше влязла, и се опит­ваха да я отворят. Скоро щяха да осъзнаят, че е заключена и щяха да изтичат до следващата…

Нина прекоси на бегом спалнята и дръпна резето на вра­тата точно когато някой отвън се опита да я отвори.

Най-близкият отключен люк водеше към машинното. Щеше да ѝ осигури нужното време.

Тя разкопча ремъците на куфарчето, постави го на ле­глото и го отвори.

*

Халил изслуша доклада по интеркома.

- Намира се в една от каютите край десния борд - каза той на Шабан. - Заключила е външните люкове, но няма много места, където може да отиде.

Шабан кимна.

- Хамди, веднага щом си върнем куфарчето, искам да провериш гърнето за повреди.

Хамди влезе в стаята.

- Ще имам нужда от повече място.

Зад станциите на двамата пилоти имаше малка метална маса, затрупана с карти. Шабан ги насмете на пода.

- Ето ти пространство. - Той се обърна към Кротала. - Иди ми я доведи. Не прави нищо, което би повредило гърне­то - просто ми я доведи. - Кротала не изглеждаше особено доволен от изричната заповед да не я застрелва, но кимна с глава, предаде Еди на един от войниците и напусна мостика.

Водачът на култа взе микрофона на интеркома.

- Доктор Уайлд!

*

С куфарчето на гръб, Нина отвори предпазливо люка и надникна в трюма. Точно пред нея стоеше друго бъги, невъ­оръжен граждански модел, привързано за палубата между две мръсни земекопни машини.

Тъкмо се накани да продължи, когато гласът на Шабан се разнесе от колоните.

- Доктор Уайлд! Знам, че ме чувате. Предайте се и ми донесете гърнето. В противен случай ще убия съпруга ви!

Последва приглушен шум, след което се разнесе гласът на Еди.

- Здрасти, скъпа.

Въпреки напрегнатата ситуация Нина не можа да се сдържи и се усмихна, щом чу гласа му. Надеждата ѝ се беше оправдала; Шабан наистина го беше оставил жив, за да може да я изнудва с него.

Колко дълго щяха да останат живи - той и тя - зависе­ше изцяло от гнева на арабина. Ако решеше да си разчисти сметките, преди да получи наградата си…

- Забрави за мен - бързо продължи Еди. - Просто раз­мажи проклетото гърне и… - Чу се тъп удар, последван от болезнено изпъшкване.

- Донесете ми гърнето, доктор Уайлд - каза Шабан. - Веднага. - Интеркомът изпука и млъкна.

Нина се стегна, влезе в трюма, изстъпи се пред машините и вдигна ръце пред войниците, които влизаха през един стра­ничен люк. Те изтичаха към нея и грубо я хванаха за ръцете.

По стълбата, която се спускаше в средата на огромното помещение, затракаха каубойски ботуши. Кротала.

- О, по дяволите - каза той, докато се приближаваше към нея, - все пак се надявах, че ще се бориш. Винаги ми е харесвало да поставям кучките на мястото им. - Той се ухи­ли злобно, след което махна с револвера си към стълбата. - Размърдай се.

Двама войници застанаха от двете ѝ страни и я поведо­ха към стълбата. Кротала тръгна нагоре и ѝ махна с ръка да го последва. Тя започна да се изкачва към следващата палу­ба. Стръмни метални стълби се виеха още по-нагоре. На върха един къс коридор водеше към мостика.