Читаем без скачивания Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

Еди блъсна Кротала с наранената си ръка, което го на­кара да изпита почти толкова силна болка, колкото и против­никът му. Американецът осъзна, че нещо не е наред и сграб­чи ръката му, забивайки пръсти в раната. Еди изкрещя и се дръпна назад, давайки шанс на Кротала да го ритне. Покрай тях премина булдозерът.

Нина се качи в кабината на голямата машина. Тя изрита гаечния ключ от педала за газта и превключи на неутрална позиция. Булдозерът спря на сантиметри от разпространя­ващия се пожар. Тя видя как Кротала забива лакът в гърди­те на Еди, как зад тях Шабан се качва в бъгито, а през зей­налия отвор на рампата…

Урвата!

Кротала отново удари Еди в ребрата, след което отско­чи назад, за да намери револвера. Той беше точно пред бул­дозера. Кротала го грабна и се обърна, за да застреля Еди…

И застина, когато бъгито се отлепи от мястото си със свистене на гуми. Зад волана седеше Шабан, притиснал гърнето към гърдите си.

- Себак! - извика американецът, но гласът му се изгуби в рева на вятъра и машините. - Чакай!

Еди се изправи. Кротала се отърси от шока, че е изоста­вен и се прицели…

Нина рязко превключи на скорост.

Булдозерът скочи напред и греблото му удари силно аме­риканеца в гърба. Револверът излетя от ръката му и падна в стоманената кофа. Кротала се обърна към Еди и залитна на­зад, след като получи юмрук в лицето.

Еди не спираше да го удря. Кротала изплю кръв. Еди замахна и заби един ъперкът в брадичката му. Американецът залитна, падна върху греблото на булдозера и зъбците му се забиха в сакото от змийска кожа.

Но Кротала не беше приключил. Той забеляза оръжие­то си, протегна се да го вземе…

И полетя във въздуха, щом Нина рязко вдигна греблото.

Зъбците на греблото се забиха още по-здраво в сакото и Кротала остана да виси безпомощно. Той се опита да се изплъзне от дрехата, но не успя да освободи ръцете си.

Когато булдозерът спря, Еди заби още един юмрук в ко­рема му и погледна към предната част на трюма.

Шабан засили бъгито от рампата.

Офроудърът се удари силно в земята, разтърсвайки егип­тянина. Той едва успя да запази контрол върху колата, шо­фирайки с едната ръка, а с другата притиснал канопа към гърдите си. За миг ховъркрафтът се приближи към него и поклащащият се край на рампата се накани като огромна лопата да загребе бъгито… но Шабан успя да направи остър завой встрани. Ховъркрафтът профуча край него.

И пое директно към пропастта.

*

Мейси забеляза бъгито да се отдалечава и разпозна кой седи зад волана.

Щом Шабан беше избягал, къде се намираха Нина и Еди? Да не би да бяха…

Не. Тя отказваше да приеме тази възможност. Те не я бяха изоставили; тя също нямаше да ги изостави.

Мейси стисна зъби, превключи скоростите и натисна докрай педала за газта. Индикаторът за температурата све­теше червено, старият ленд роувър прегряваше, но въпреки това започна да настига ховъркрафта.

Нина изтича при Еди.

- Добре ли си? - попита тя, преглеждайки многоброй­ните му наранявания.

- Няма нищо, което един месец на Малдивите да не може да оправи - изпъшка той, стиснал ръката си, за да спре кървенето. Пренебрегвайки безпомощно ритащия и ругаещ Кротал, той огледа трюма и забеляза люка, който водеше към машинното отделение. - Трябва да спрем това нещо. Може да успеем да повредим двигателя…

- Няма време за това! - извика Нина, сочейки към пред­ната рампа. - Ще паднем в пропастта!

- Какво? Мамка му! - Започна да се оглежда трескаво. Пожарът на задната рампа се беше превърнал в огнен ад, а ако се опитаха да скочат от предната, ховъркрафтът щеше да ги размаже.

Нямаше никакъв изход…

Трясък на метал ги накара да се обърнат - и да видят как очукания ленд роувър се изкачва заднишком по предна­та рампа. Мейси беше спряла точно пред ховъркрафта, бе дръпнала ръчната спирачка и беше изчакала рампата да я загребе и да я погълне както кит поглъща лещанка. Джипът поднесе, когато тя скочи рязко върху спирачката, и се завъртя с предницата към тях.

Мейси се надигна, замаяна, но по стреснатата ѝ физио­номия бързо се разля усмивка, щом забеляза Нина и Еди.

- Качвайте се! - извика тя! - По-бързо!

Те хукнаха към очукания джип.

- Лоугън! - извика Нина. - Размърдай си задника! - Бъркли изскочи от скривалището си и хукна към лендроувъра. Всички се натовариха в него.

Еди забеляза за пръв път урвата, към която се прибли­жаваха. Разстоянието беше твърде малко, за да успее ленд роувърът да се отдалечи от ховъркрафта.

- Тръгвай към задната рампа! - изкрещя той.

- Тя гори! - възрази Бъркли.

- Тръгвай!

Мейси превключи на скорост и подкара джипа между две­те редици тежко оборудване. Тя видя бушуващите пламъци.

- Господи!

- Минавай през тях! - изкрещя Еди. Кротала продължа­ваше да виси от греблото, но успя да се извърти достатъчно, за да достигне пистолета си. - Давай!

Когато джипът се насочи към него, Кротала се прицели в шофьора му…

Но показалецът му се парализира от страх. Толкова се беше вживял в опитите да си върне револвера, че не беше забелязал приближаващата се пропаст… до сега.

Той преодоля шока си и стреля, но беше закъснял. Кур­шумът прониза покрива на ленд роувъра над главата на Мей­си. Джипът профуча край него.

Нина погледна назад.

- Няма да успеем! - Лендроувърът беше проектиран да бъде издръжлив, а не бърз.

- Ще успеем - каза Еди и я сграбчи здраво. Подминаха първия булдозер и когато Мейси сви към рампата, пред тях се разтанцуваха пламъците. - Но мисля, че трябва да се наведем!

Те се снижиха колкото можаха, а ленд роувърът се гмур­на в огнения ад, пламъците алчно нахълтаха през счупени­те прозорци.

Стъпиха на рампата…

Ховъркрафтът стигна до урвата.

Когато въздушната му възглавница се озова над про­пастта, силната въздушна струя запрати пясък и камъни на­долу. Останал без опора, носът на ховъркрафта клюмна на­долу, масивната машина се наклони силно напред и увисна над ръба на скалата. Огромните ѝ турбини продължаваха да я тикат напред и тя се залюля напред-назад като люлка, пре­ди да се наклони до точката, откъдето няма връщане. Всич­ко, което се намираше в нея, се плъзна към носа ѝ…

Включително булдозерът, към който беше прикован Кротала.

Той изкрещя, когато машината се плъзна по пода на трюма, изскочи през отвора на рампата и полетя в пропаст­та заедно с него.

Трийсет тона стомана се разбиха на дъното на пропастта, последвани от над петстотин тона метал, когато ховъркрафтът се стовари отгоре. Той се взриви с разтърсваща земята сила и нагоре се издигна огромен облак с формата на гъба.

Който се устреми към ленд роувъра.

Джипът не беше успял да се засили достатъчно, за да успее да направи по-дълъг отскок от рампата, и беше спрял на ръба на пропастта със стърчащи от ръба задни колела. Предните му колела се завъртяха безпомощно и се повдиг­наха над земята, когато задницата му се наклони надолу…

Макар и леко зашеметена от твърдото приземяване, Нина осъзна опасността и се хвърли към таблото.

Промяната в баланса беше достатъчна, за да наклони джипа напред, гумите му успяха да зацепят и да се изкатери по скалата с оглушителен рев на двигателя. Зад гърба им се издигна огнена топка, която подпали едната му гума. Джи­път успя да измине около десетина метра, преди горящата гума да се взриви. Мейси рязко спря.

Прахът постепенно се уталожи. Те слязоха от колата, кашляйки. Разтрепераният Бъркли се обърна към Нина.

- Благодаря ти, че ме взе. И ти благодаря, че… се опит­ваш да ми помогнеш.

- Няма проблем - отвърна несигурно Нина.

Той изглеждаше облекчен и протегна ръка.

- Без лоши чувства?

За голяма изненада на Мейси и Еди тя я пое и я разтърси веднъж…

След което го удари в лицето. Той падна по задник и я погледна зашеметено.

- Всъщност със! Това беше, задето ме предаде, кучи сине! - Еди я хвана и я дръпна назад, преди да успее да замахне втори път.

- По дяволите! - извика Нина, досещайки се за нещо по-важно от Бъркли. - Гърнето е у него! Как ще го настигнем?

- Не можем - отвърна Еди. - Той ни изпревари доста. Освен това се обзалагам, че е извикал някой да го вземе с хеликоптер. В бъгито има сателитен телефон.

- Значи той печели? - попита ужасено Мейси. - И на­края ще му се размине?

- Не - отвърна Нина. - В никакъв случай. Няма да поз­воля това да се случи. - Тя се втренчи в отдалечаващия се египтянин замислена. - Трябва да се върнем в Абидос. - Еди и Мейси я погледнаха така, сякаш се канеха да направят сар­кастични коментари относно очебийността на плана ѝ. - Дори не си го помисляйте. Казах, че трябва да се свържем с властите. Това все още е необходимо.

- В такъв случай - Еди посочи пушещата задна гума на ленд роувъра - по-добре да я сменим. Тъй като пеша пътят е адски дълъг.

*

Египетският хеликоптер се появи от запад, силуетът му се очерта на фона на червеното слънце. Вдигна облак пясък и кацна близо до Озириона в Абидос.