Читаем без скачивания Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

- Какво правиш? - попита Нина.

- Не ща да плаша Мейси с онова, което крия в гащите си.

Мейси вече беше свикнала с намеците му и само завъртя очи с въздишка. Нина се усмихна.

- Според мен няма от какво да се страхува.

- Пфу!

- Ти си човекът, който трябва да се страхува - продължи остро тя. - Ако те хванат, ще те ликвидират.

Камерата отново се насочи напред. Ръката на Еди - стиснала пистолет - изпълни екрана.

- Могат да опитат.

- Ще опитат, Еди! Не поемай никакви глупави рискове.

- Нали ме познаваш, скъпа.

- Да, и бих искала да продължа да те опознавам! Вни­мавай, чуваш ли?

- Ще внимавам. Господин Асад?

- Да? - обади се Асад.

- Пригответе момчетата си. Каквото и да се случи, ще има вълнения - и ще им е нужно нещо повече от сълзотво­рен газ, за да се справят с тях.

- Разбирам - отвърна не особено доволен Асад. После ким­на на войниците и те започнаха да отварят другите куфари и да вадят компактни картечни пистолети FN-P90. - За друг непред­виден случай - обясни той на Нина и Мейси. - Надявам се, че няма да се наложи да ги използват, господин Чейс.

- Това зависи от Шабан, нали? - Камерата се наведе на­долу и показа как Еди пъха пистолета под новото си зелено сако, после взема двата пакета С-4 и радиодетонатора им и ги натиква в джобовете си. - Така, готов съм.

- Успех - прошепна Нина.

*

Еди се върна на стълбището. Отникъде не се чуваха зву­ци. Той не знаеше колко време ще мине, преди отсъствието на пазача да бъде забелязано, затова побърза да се изкачи на горния етаж.

Имаше само един път, който го отведе до асансьора. Пред вратата му чакаше един мъж; той погледна към Еди, който влезе през вратата към стълбището, и леко се изнена­да. Еди прикри тревогата си - мъжът не изглеждаше упла­шен, а по-скоро учуден от появата му - и му кимна учтиво, държейки главата си леко извита настрани, за да прикрие слушалката. Асансьорът пристигна точно когато го подми­наваше; мъжът се качи, без да се обръща назад.

Когато влезе в следващата зала, в носа го удари остра миризма на мая.

- Тук мирише като подмишница на пекар - каза той. От­срещната стена беше от стъкло, което му даваше възможност да види какво има от другата страна. Лабораторията се на­мираше точно под върха на пирамидата, стените се срещаха в една точка, над която се намираше прожекторът, който из­пращаше лъча си към Полярната звезда.

В залата имаше само един човек, който седеше с гръб към Еди и разглеждаше някакъв предмет на работната си маса.

Един от многото еднакви предмети. Контейнери от не­ръждаема стомана, всички носещи знака за биологична опасност.

- Мамка му! - изсъска Еди. - Виждате ли това? Тук има поне петдесет от тези гадости!

- О, Боже! - прошепна Нина. - Голямото събитие на Ша­бан не е просто церемония - това е началото. Събрал е всич­ките си последователи от цял свят… и смята да им даде от спорите, които да отнесат със себе си!

- Толкова бързо? - попита Асад недоверчиво. - Та той напусна гробницата само преди четири дни!

Еди огледа лабораторията, забелязвайки големите каза­ни за култивиране маята и пещите, в които тя се изсушава­ше, за да се извлекат спорите ѝ. Отвореният каноп се нами­раше в един стъклен шкаф.

- Психопатите милиардери никога не се навъртат край тези неща, нали? - Той забеляза, че пещите се захранват от грамадни резервоари със сгъстен газ. Идеално място за ек­сплозия…

Ако успееше да стигне до тях. Вътрешната врата на ла­бораторията се отваряше с карта, а прозорците бяха специ­ално направени, за да удържат на биологична опасност - куршум от пистолет щеше само да ги одраска.

- Как ще влезе вътре? - чу той гласа на Мейси, но вече се беше отправил към вратата. Протегна ръка…

И почука.

Тройно подсиленият прозорец абсорбира звука. Той по­чука по-силно и най-накрая успя да привлече вниманието на учения.

- Отвори вратата - направи му знак Еди да се приближи.

Ученият се намръщи, но се приближи до вратата. Каза нещо, но гласът му почти не се чуваше през стъклото. Еди умееше да чете по устните донякъде, но не можа да разбере нищо и предположи, че ученият говори на чужд език. Въпре­ки това се усмихна и кимна с глава.

Мъжът отново се намръщи, озадачен, и прокара картата си през ключалката. Вратата се отвори.

- Здрасти - кимна му Еди.

Щом чу гласа му, ученият веднага премина на англий­ски. Акцентът му беше немски.

- Какво казахте?

- Казах, че си прецакан. - Преди онзи да успее да на­прави каквото и да било, Еди го блъсна силно и удари глава­та му в дръжката на вратата. Немецът припадна.

- Ъ-ъ-ъ… там ли смяташ да го оставиш? - попита Нина, когато Еди захвърли припадналия мъж под лабораторната маса. - Нали смяташ да взривиш лабораторията?

- Той правеше биологично оръжие, така че да върви по дяволите. - Представяйки си неодобрителното изражение на жена си, което придружаваше леденото ѝ мълчание, той омекна. - Добре де, ще го завлека до стълбите като си тръг­вам. Доволна ли си?

- Не, докато не излезеш цял оттам.

Той се ухили, след което се обърна към резервоарите с газ. Между тях имаше празно пространство; той активира детонатора на единия пакет С-4 и плъзна експлозива в цеп­натината.

- Хм-м.

- Какво? - попита Нина.

- Вижда се. Чакай малко. - Големите стоманени пещи зад резервоарите бяха отворени. Отиде зад една от тях и на­пипа под нея газовата тръба. Тя беше мазна и покрита със сажди, но като че ли имаше достатъчно място. Активира детонатора на втория пакет и го напъха отдолу. - Ето така.

- И сега какво?

- Сега - отвърна той, хващайки учения под мишници­те, - излизам от пирамидата, натискам бутона и взривявам това проклето място.

- А хората в храма? - попита Мейси. - Няма ли да бъдат смазани?

- Изкушавам се да кажа майната им и на тях, но по среда­та има два етажа - отвърна той, докато тешеше мъжа към вра­тата. - Двата пакета С-4 не са достатъчно мощни, за да срутят цялата сграда, освен ако не е направена от кашкавал и лунни лъчи. Но пък върхът ѝ вече няма да е приятно заострен.

- Само гледай да не си вътре - каза Нина. - И не забра­вяй Грант.

- Хей, технически погледнато, той все още ми е клиент - отвърна Еди, използвайки картата на учения, за да отвори вратата, след което го извлече навън. - Служебната ми авто­биография няма да изглежда добре, ако го изгубя, нали? - Той излезе заднишком във фоайето.

Чу се звън.

Асансьорът.

Еди пусна учения и се завъртя, изваждайки пистолета си… Твърде късно.

Откъм стълбите се появиха двама охранители, насочи­ли пистолетите си към него, а от асансьора изскочиха още двама. Брома и Лоренц.

Еди знаеше много добре, че няма никакъв шанс да оце­лее в престрелка с четирима, затова замръзна на място и пус­на пистолета на пода.

- По дяволите.

- Чейс - каза Шабан, пристъпвайки напред между два­мата си бодигардове. Белязаното му лице се изкриви от гняв и садистично удоволствие. - Тъкмо навреме за нашата це­ремония…

30.

Нина се втренчи ужасено в екрана. Ръката на Шабан се приближи застрашително - и екранът почерня.

- По дяволите! - изпъшка тя. - Трябва да го измъкнем оттам!

- Не можем - отвърна разтревожено Асад. - Спецчастите ни нямат разрешение да действат, докато не получим доказателство, че зодиакът е вътре.

- Грант каза, че е там - възрази Мейси. - Това не е ли достатъчно?

- Не, трябва ни визуално доказателство - което трябва­ше да ни осигури съпругът ви! - рече той рязко на Нина.

- По дяволите! - Тя изтича към отворената задна врата на микробуса и погледна безпомощно към замъка, но си спомни нещо и се включи към канала на телефона. - Грант! Чуваш ли ме, Грант?

Разнесе се шумолене на плат, последвано от глас:

- Да, тук съм.

- Грант, хванаха Еди! Трябва да се махнеш оттам… - В този миг ѝ хрумна една идея. - Телефонът ти! Ако напра­виш снимка на зодиака, египтяните ще могат да нападнат!

- Чакай малко - хванали са Еди? По дяволите! - В обик­новено спокойния глас на актьора се промъкна паника.

- Грант, Грант, просто ме чуй! - извика Нина. - Върви в залата с реликвите и снимай зодиака! Така ще можем да спа­сим и теб, и Еди! - Тя се обърна към Асад и го попита дали снимка от телефон ще е достатъчна. Той кимна утвърдително.

- Хубаво. Спасяване. Добра идея. - Тя чу стъпките му, докато прекосяваше стаята, след което се чу шумолене на плат, когато пусна телефона в джоба си. - По дяволите, ня­кой идва!

Вратата се отвори и се разнесе глас:

- Господин Торн?

- Д-да?

- Церемонията ще започне скоро. Елате с нас.

- Да дойда с вас тримата? - попита Грант. - Разбира се. Личният ми ескорт, а? Яко!

Нина разбра какво иска да ѝ каже - обграден от трима­та мъже, той нямаше да успее да снима зодиака.

А без снимка… двамата с Еди трябваше да разчитат единствено на себе си.

*

Единият от охранителите изскочи от лабораторията.

- Намерихме това! - извика той, показваше пакета С-4.