Читаем без скачивания Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

31.

Еди не сваляше поглед от Грант. По очите му можеше да разбере, че актьорът няма да забие ножа в гърдите му. Което беше добре.

Но беше и зле, защото означаваше, че последователите на Шабан ще убият и двамата.

А прикован за масата, със завързани зад гърба ръце, той не можеше да направи нещо, за да ги спре…

Бум!

Всички на подиума се завъртяха по посока на шума - и с гръм и трясък на натрошено стъкло мицубишито влетя през двойната врата.

И се насочи право към олтара.

Лоренц дръпна Шабан от пътя на джипа. Брома се хвър­ли на другата страна. Пазачите, които държаха Еди, се раз­пръснаха.

Мицубишито се плъзна встрани, за да не се удари в ол­тара, но не успя да спре навреме, за да избегне сблъсъка с едната от статуите. Високата хромирана фигура се заклати, когато в нея се удари здравият булбар на джипа и откъсна парче от краката ѝ… след това се наклони и падна. Тежестта ѝ потроши мраморния под - и смачка учения. Контейнерът се плъзна встрани.

Падналата статуя се претърколи и разби олтара - Еди отскочи навреме встрани, повличайки зашеметения Грант след себе си. Статуята не спря да се търкаля и размаза още един пазач. Стъпалата се срутиха под тежестта ѝ и разпръс­наха останалите мъже. Култистите крещяха и се опитваха да отскочат встрани, за да не бъдат смачкани.

Еди седна, очаквайки да види в джипа някой от египетски­те командоси, но с изненада установи, че зад волана седи Нина.

- Ей на това му викам влизане без покана! - извика той.

- Еди, качвай се! - изкрещя тя в отговор, но на лицето ѝ се изписа тревога. - Внимавай!

Брома се целеше в него…

Откъм джипа се разнесе глухо пропукват, нещо преле­тя над подиума и се заби с трясък в гърдите на Брома, натрошавайки гръдната му кост. Той падна назад, а предметът, който го беше ранил, отскочи, търкулна се по мрамора и от него започна да излиза пушек.

Само че това не беше пушек. Еди усети жилещо парене в очите и носа. Сълзотворен газ. Той погледна към джипа и видя Мейси да насочва един “Арвен 37” през счупения прозорец.

- Не дишай! - предупреди Еди. - Грант, освободи ми ръцете!

Обърканият Грант се сети, че държи нож. Той разряза „свинската опашка” с окървавеното острие. Еди разтри ръцете си и се изправи. Сълзотворният газ се разнесе по по­диума, гъстите му вълма му пречеха да вижда добре, но въпреки това забеляза Шабан и Лоренц да лежат на пода до една от статуите.

Той погледна към арената. Тъй като стъпалата бяха уни­щожени, култистите нямаха пряк достъп до подиума, но навън имаше и друг изход…

- По дяволите! - Някои от последователите на Шабан бяха стигнали до същия извод и се бяха отправили съм стъпалата в задната част на храма. Ако успееха да се измък­нат и да се доберат до тях, със сигурност щяха да ги разкъ­сат на парчета.

Той хукна към джипа.

- Дай ми това - рече той на Мейси, грабна оръжието и изстреля четирите останали гранати със сълзотворен газ към задните стъпала. Тълпата веднага се върна назад, кашляйки и търкайки очите си с юмруци, опитвайки се да избяга от лютата мъгла.

- Скачай вътре! - извика Нина от кабината.

- Не, ти излез! - възрази Еди. - Газът няма да ги задър­жи за дълго - трябва да ги затворим тук долу!

- Как?

- С джипа!

- Но той ни трябва, за да се измъкнем оттук!

- Мостът вдигнат ли е?

- Да, но…

- Значи няма да имаме време да го спуснем, преди тълпата да се втурне след нас като проклети зомбита! Хай­де, размърдай се! Ти също, Мейси!

Мейси слезе от джипа откъм неговата страна, Нина от другата, а той се пресегна през пасажерското място.

- Щом Шабан успя да го направи, дано и ние успеем - промърмори той, превключи на скорост и използва празния гранатомет, за да приклещи педала за газта.

Джипът се стрелна към потрошените стълби, а Еди от­скочи встрани, спъна се в отломките от олтара, плъзна се по мраморния под…

И Грант го хвана за ръката на ръба на подиума, с крака, увиснали над арената.

Култистите се разбягаха с писъци, когато мицубишито се стовари до тях и потъна в гъстия облак от сълзотворен газ.

Залата се огласи от нов трясък на счупено стъкло и стомана, когато джипът се блъсна в отсрещното стълбище и се изкачи някъде до средата, преди стъпалата да рухнат под тежестта му.

Еди се изкатери обратно на подиума.

- Благодаря, приятел - каза той на Грант. Сега, когато и двете стълбища бяха потрошени, култистите бяха хванати в капан. - Как ти се струва истинският екшън?

Все още разтърсен, Грант отговори:

- Аз… ъ-ъ-ъ… предпочитам холивудската му версия.

- Тогава да те връщаме там. Да вървим.

Те заобиколиха строшения олтар. Първата граната про­дължаваше да изпуска сълзотворен газ, принуждавайки Нина да се изтегли към тях. Еди се огледа разтревожено.

- Къде е Мейси?

Очите на Нина се насълзиха, когато жилещите изпаре­ния достигнаха до лигавиците ѝ.

- Там някъде - изпъшка тя, сочейки мъглата.

- Мейси! Чуваш ли ме? - Той дочу женска кашлица откъм облака. - Добре, ще трябва да преминем през него. Опитайте да не дишате, покрийте очите и носовете си и се дръжте за мен. - Той протегна ръце.

Грант също усети лютивите изпарения и лицето му се изкриви.

- Не го ли усещаш? - попита той Еди, когато двамата с Нина го хванаха за ръцете.

- Не, този е доста слабичък - в SASна тренировките ни пускаха в стаи, които бяха пълни с много по-гадни неща. Накрая свикваш. Така, готови ли сте? - Двамата кимнаха и стиснаха носовете си. - Напред!

Той хукна към облака, дърпайки Нина и Грант след себе си. Очите му веднага се насълзиха, в непокритата му кожа сякаш се забиха десетки иглички - тренировките го бяха на­правили нечувствителен към повечето действия на сълзо­творния газ, но не го бяха имунизирали срещу него, а и бяха минали няколко години, откакто за последен път беше по­падал на такова нещо. Но той не спря да върви, докато не излязоха от мъглата.

Къде беше Мейси?

Границите на лютивия облак бяха неравни и той про­дължаваше да се стеле гъст над земята въпреки свежия вятър, който нахлуваше през разбитите врати. Отново чу кашлица и забеляза една превита фигура.

- Мейси! Насам, по-бързо! - Той се освободи от Грант и Нина и хукна към нея.

Примига, за да прочисти лютивите сълзи от очите си…

В мъглата имаше две сенки.

- Мейси!

Но беше твърде късно.

Другата фигура се оказа Шабан. Той сграбчи Мейси, притисна пистолет към главата ѝ и я придърпа пред себе си като човешки щит, но после осъзна, че противникът му не е въоръжен…

Нина бутна Грант зад останалата статуя, а Еди се хвърли на пода, опитвайки се да се скрие в облака сълзотворен газ. Над главата му профуча куршум.

След като го изгуби от погледа си, Шабан стреля два пъти по Нина и Грант, откъртвайки парчета от статуята. По­сле отново заби дулото на пистолета в главата на Мейси и тя изпищя.

- Лоренц! - изкрещя той. - Вземи контейнера!

Нина се престраши да надникне и видя стоманения кон­тейнер да лежи на пода в другия край на подиума. Лоренц го вдигна и се обърна към Шабан за нови заповеди.

- Качвай се в хеликоптера! - извика египтянинът, дока­то се изтегляше назад, повлякъл съпротивляващата се Мей­си със себе си.

Еди изскочи от мъглата и се прикри зад статуята, която се намираше най-близко до Шабан и лакея му. Шабан отно­во стреля, куршумът издрънча в хромираната статуя.

- Ако тръгнеш след мен, ще я убия! - предупреди той, когато стигна до страничния изход. Лоренц отвори вратата и двамата се измъкнаха навън.

Еди се разкашля.

- Господи! - разтърка той очите си. - Доста са проме­нили формулата на това нещо от последния път, когато го дишах!

Нина се приближи бързо до него, следвана от Грант.

- Какво ще правим сега?

- Като за начало ще го отведеш на безопасно място - каза Еди и кимна към актьора. - След това ще спуснеш мос­та, за да могат Асад и хората му да влязат.

- А ти?

- Аз отивам да прибера Мейси. - Вятърът беше разсеял газа достатъчно, за да забележи нещо на пода: пистолет, из­пуснат от някой от пазачите. Той го взе и за огромна изнена­да на Нина ѝ го подаде. - Стреляй по всичко зелено.

- Защо не го вземеш ти? - попита тя.

- Защото на портала все още може да има пазачи.

- Няма да ходя при портала, идвам с теб!

- Не, трябва да се погрижиш за Грант!

Грант го погледна обидено.

- Хей, мога и сам да се грижа за себе си, човече!

- Някога стрелял ли си с истински пистолет? - попита Еди.

- Да.

- По човек?

- Не. - Той повдигна вежди. - Чакай малко, тя да не би да е стреляла?

- Твърде често - отвърна Нина. - Еди, ти…

- Сега не му е времето да спорим - сряза я Еди и хукна след Шабан. - Просто свали моста! - Той стигна до изхода и се обърна назад. - О, да, и благодаря, че ме спаси. Сега изчезвай оттук!

- Пак заповядай - отвърна Нина с усмивка. После се обърна към Грант. - Хайде да вървим. - Те излязоха тичешком през вратата.

- Наистина ли си стреляла по хора?

- Боя се, че да. Веднъж пронизах с меч един мъж.