Читаем без скачивания Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

Той мина зад олтара и взе дълъг, странно изглеждащ нож. Кимна към най-близката група охранители и пленникът им беше довлечен до стъкления блок. Писъците му за по­мощ останаха нечути от крясъците на тълпата.

Вдигнал ножа над главата си, Шабан започна да реди зло­вещата си молитва, а гласът му отекна през говорителите.

- Отдавам почитта си на теб, Ра, господарю на небеса­та. Аз съм твоят защитник, който налага волята ти на този свят. Светлината ти се сипе върху великата майка Нут, чии­то ръце държат небето над нас, и великия баща Теб, чието тяло обгръща земята под краката ни. Аз съм твой син, твой слуга… твой воин!

Той издигна острието още по-нагоре.

- С кръв доказвам цената си - обяви той. - В кръв пота­пям враговете ти. В кръв заемам полагаемото ми се място като владетел на този свят и следващия, до края на вечност­та! Онези, които не вярват, ще страдат! Онези, които ми се противопоставят, ще умрат! Аз съм Сет, господарят на пус­тинята, владетелят на мрака, богът на смъртта! Аз съм Сет!

Тълпата отново подхвана зловещите си напеви, юмру­ците им се стрелнаха в унисон нагоре. Еди забеляза Грант, който гледаше ужасено, постепенно осъзнавайки какъв ще бъде неизбежният край на този ритуал, но беше твърде уп­лашен да се бори или да избяга.

- Аз съм Сет! - повтори Шабан. - Аз посякох страхли­вия Озирис и сега в кръв ще властвам над всички! Аз съм Сет!

Той замахна с ножа.

От гърдите на безпомощния човек бликна кръв, а Ша­бан не спираше да забива острието. Пазачите държаха мъжа, който се гърчеше, риташе с крака… докато накрая притих­на. Еди гледаше ужасен.

Но Шабан не беше приключил. С окървавени дрехи и налудничав поглед, той се спусна към следващия пленник.

- Аз съм сеячът на смърт! - изкрещя той, прерязвайки с един удар гърлото на мъжа. Останалите мъже започнаха да се мятат и да викат, но пазачите ги държаха здраво, докато ножът пронизваше плътта им. - Такава е съдбата на онези, които се съмняват! А тези, които ме следват, ще живеят вечно!

*

- Исусе Христе! - ахна Нина, която слушаше речта на Шабан през телефона на Грант. Мейси притисна ръце към устата си, очите ѝ се разшириха.

- Той ги убива! - Тя се обърна към Асад. - Изпратете хората си!

По лицето на египтянина се стичаше пот.

- Аз… нямам такава власт - отвърна отчаяно той. - Трябва… трябва да се обадя на министъра.

- Няма време! Трябва да … о, по дяволите! - Тя се обърна и се заслуша в думите на Шабан.

*

- Грант Торн! - каза водачът на култа и името отекна в храма. - Грант Торн ще излезе ли напред? Господин Торн?

- Аз… тук съм - изграчи Грант с пресъхнала уста.

- Добре. - Шабан се усмихна злобно. - Сигурен съм, че всички вие познавате господин Торн. Но - усмивката му помръкна - той беше последовател на брат ми. Време е да разберем дали ще положи клетва пред новия бог.

- Ами… разбира се! - Грант се прокашля. - Естествено! Кълна се, че ще те боготворя, Сет! Абсолютно!

- Голите думи не са достатъчно доказателство - рече Шабан. - Елате при мен.

Грант се поколеба, но две горили го избутаха напред. Разтреперан, той се изкачи по стълбите. Щом се озова на подиума, той погледна към Еди, статуите, тавана - навсякъ­де, само за да избегне студените очи на Шабан и окървавените тела край олтара.

- Очаква ви велика чест, господин Торн - каза Шабан, пристъпвайки към него. Все още държеше ножа, от който капеше кръв; Грант отстъпи назад. - Видяхте каква е съдбата на онези, които не се подчиниха на волята ми. Сега… - Той погледна към Еди и садистичната усмивка се върна на лице­то му. - Сега ще видите каква съдба чака враговете на Сет.

- Свирка от някой супермодел? - извика Еди, което му донесе силен удар по главата.

Шабан изсумтя.

- Този човек - каза той и го посочи, - се изправи срещу нас. Опита се да ни унищожи. Опита се да ви лиши от веч­ния живот! - Тълпата изрева. - За това има само едно нака­зание - смърт! - Той се обърна към Грант и вдигна ножа пред лицето на актьора. - А вие, господин Торн, ще докаже­те верността си към Храма на Сет, като го убиете!

Грант помръдна безмълвно с устни, преди гласът му най-накрая да се появи.

- О, не, аз, ох… това наистина е прекалена чест от ваша страна

- Настоявам - каза Шабан с леден глас. Той подритна един от труповете с крак. - Знаете какво се случва с онези, които не се подчиняват на волята на Сет.

Той тикна ножа в омекналите ръце на актьора и бързо отстъ­пи назад, след което махна на пазачите, които държаха Еди.

- Доведете го до олтара!

*

- Те ще убият Еди! - извика Нина на Асад. - Направете нещо! - Египтянинът се колебаеше между желанието си да действа и ограничението на заповедите му. - Мамка му! - Раздразнена, ядосана и уплашена тя хукна към вратите на микробуса и погледна към замъка.

Мостът все още беше спуснат.

Когато скочи на земята, Мейси извика след нея, но тя не ѝ обърна внимание и затича към най-близкото мицубиши. Големият джип беше напълно оборудван за оф роуд, с големи гуми, повдигнато окачване, лебедка и булбар пред радиатора. И двете предни врати бяха отворени, а на пред­ната седалка се беше облегнал един от командосите и пуше­ше цигара в очакване на заповед за действие.

Нина му я даде по най-неочаквания начин.

- Хей!

Той я погледна и тя го удари, блъсвайки главата му във вра­тата. Той беше повече стреснат, отколкото наранен, но обърква­нето му бе достатъчно, за да позволи на Нина да го отблъсне от колата. Останалите войници реагираха изненадано.

Тя скочи в кабината, запали двигателя и превключи на скорост.

Мейси се хвърли вътре през отворената задна врата.

- Почакай!

- Слизай, Мейси! - извика Нина, докато заобикаляше микробуса. Отвътре Асад ѝ извика да спре.

- Идвам с теб!

- Не, не идваш! Ще те убият!

- Свикнала съм! Освен това… - Нина примига при вида на грамадното оръжие, което се промуши между двете се­далки. - Това може да свърши работа.

- Това дори не е истински автомат! - Странно изглеж­дащото оръжие беше „Арвен 37”, газова гранатохвъргачка с пет гранати със сълзотворен газ

Мейси издърпа оръжието обратно.

- Ако искаш нещо по-различно, ще трябва да се върнем!

- Няма да стане. - Мицубишито се спусна по пътя край езерото. През слушалките си Нина чуваше какво става в хра­ма. Еди беше все още жив, това се разбираше от ругатните му.

Но един друг глас я накара да се смрази до кости. Шабан.

- Отдавам почитта си на теб, Ра…

Тя натисна до дъно педала за газта.

*

Погледът на Грант прескачаше отчаяно между Еди и Шабан, докато водачът на култа продължаваше убийствена­та си молитва. Докато говореше, последователите му скан­дираха името на мрачния бог в нетърпеливо очакване на смъртоносната кулминация.

Повечето от пазачите се бяха върнали на арената, но чети­рима все още държаха Еди до олтара за жертвоприношения.

- Ой! Жертвоприношение! - изкрещя той. - Наистина ли всичко това може да компенсира отрязаната ти патка?

Единственият отговор на Шабан беше бърз вбесен по­глед, но единият от пазачите удари Еди в корема. Англича­нинът изпъшка сподавено от болка.

- С кръв доказвам цената си…

*

Мицубишито стигна до разклонението и Нина взе завоя сред дъжд от камъчета. Мейси извика, когато се плъзна по задната седалка.

- Ох! - каза Нина. Пред тях се издигаше порталът… а подвижният мост беше започнал да се вдига. Приближава­нето ѝ беше забелязано.

Мейси се надигна.

- Няма да успеем!

- Трябва да успеем - отвърна мрачно Нина. Тя не сваля­ше крак от педала. Двете половини на моста се разделиха, повдигнаха се на трийсет сантиметра, на шейсет…

През рева на двигателя и паническите викове на Мейси тя чуваше молитвата на Шабан в слушалката.

- Аз съм Сет, господарят на пустинята, владетелят на мрака, богът на смъртта!

*

Ръцете на Грант трепереха, когато вдигна ножа над Еди. Той се опита да отстъпи назад и усети дулото на пистолета, който един от пазачите беше опрял в гърба му.

Шабан го гледаше злобно.

- Аз посякох страхливия Озирис и сега в кръв ще вла­ствам на всички!

*

- Ще се разбием! - изпищя Мейси.

Нина стисна здраво волана, без да сваля поглед от мос­та. По-близката му половина се беше вдигнала под ъгъл от двайсет и пет градуса и продължаваше да се движи.

Нина не намали скоростта.

Мицубишито се удари в моста с разтърсващ трясък, но продължи да се изкачва нагоре. Излетя с бясна скорост от ръба му и се стовари от другата страна. Мейси изкрещя.

Предните въздушни възглавници изскочиха от отделе­нията си, отблъсквайки болезнено Нина назад към облегал­ката, но тя видя пирамидата и подкара към нея.

Гласът на Шабан звучеше в ушите ѝ.

- Аз съм Сет! Сет! Сет!

- И ще си намериш майстора! - изкрещя Нина.

Джипът се заби в стъклената стена на пирамидата.