Читаем без скачивания Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

- За мен беше удоволствие - отвърна Нина. - И, ох… из­винявам се заради съпруга ми. Просто ми се иска да можех да го накарам да погледне на нещата от моята гледна точка. Това щеше да направи всичко много по… евтино, да речем.

- Не трябва да се обвинявате за действията му - увери я той. - Що се отнася до парите, нищо няма да има значение, когато открием пирамидата на Озирис.

- В такъв случай по-добре да видим зодиака, нали?

Те влязоха в яхтата и се качиха на една от горните палу­би. Озир я поведе към вратата.

- Моля, изчакайте в каютата ми - каза той. - Аз ще про­веря дали зодиакът е готов.

Каютата се оказа по-голяма от апартамента ѝ, а приле­жащите баня и тоалетна я правеха още по-голяма. Освен това я впечатли огледалният таван над огромното легло. Де­корът беше също толкова плейбойски като дома му в Швей­цария - липсваше само килимът от тигрова кожа, за да бъде картината пълна.

- Тук е много… стилно - успя да каже тя.

Озир се усмихна, отправяйки се към другата врата в ъгъла.

- Разполагайте се. Няма да се бавя.

Тя седна на ръба на леглото, събу обувките си на високи токчета и докато чакаше, започна да усуква с ръце полите на дългата си рокля. Когато Озир се върна, той се усмихва­ше още по-широко. Дръпна някаква ръчка над вратата и плъзгащите се панели разкриха съседната голяма стая.

- Готово е.

Нина прекоси стаята и надникна над рамото на Озир… И за пръв път видя напълно сглобения зодиак.

Трябваше да признае, че хората, които той беше наел, са свършили изключителна работа. Дискът с диаметър осем­найсет метра лежеше върху ниска кръгла маса, покрит с де­бел защитен слой от прозрачен непроницаем лексан. Едва когато се приближи до него, тя забеляза следите, останали от свалянето му от тавана в Залата на летописите.

Отблизо зодиакът изглеждаше впечатляващо. По-малък от онзи в Лувъра, той се отличаваше с ярките си цветове. Запечатана във вътрешността на Сфинкса, защитена от сти­хиите, боята на всяко съзвездие, изпъкващо върху тъмния фон, беше останала почти непокътната. Небето се разделя­ше от плътна криволичеща бледосиня линия - тя предполо­жи, че това е Млечният път.

Имаше и други маркировки: червената точка, която беше видяла на снимката на Мейси, със сигурност беше Марс, а кръгчетата представляваха останалите планети. Но вниманието ѝ веднага беше привлечено от жълтия три­ъгълник до малката фигура на Озирис.

Пирамида. Пирамидата на Озирис.

Тя се наведе напред. Зад нея бяха вписани едва разли­чими, много малки символи. Йероглифи.

Нина погледна развълнувано Озир.

- Забелязахте ли това?

- Разбира се. - Той се приближи до голямата маса и взе разпечатката, която лежеше до лаптопа. - Преведоха ми ги още преди да сглобим зодиака. Това са указания - проблемът е, че не знам отправната точка. Никой не я знае. Затова ми трябва и вашето мнение.

Той ѝ подаде превода.

- “Второто око на Озирис вижда пътя към сребърния каньон - прочете тя. - На един атур към Меркурий отвъд края му се намира гробницата на безсмъртния бог-цар”. Атур е египетска мерна единица, нали?

- Единайсет хиляди и двайсет и пет метра.

Нина веднага превърна на ум цифрата в британски мерки:

- 6.85 мили. - Озир вдигна изненадано вежди. - Както казах, много съм добра по математика. Значи пирамидата се намира на малко по-малко от седем мили от края на сребър­ния каньон в посока към Меркурий, който е… една от пла­нетите в зодиака, предполагам.

- Всъщност не е - отвърна той. - Планетите на зодиака са Марс, Венера и Юпитер. - Той ги посочи. - Но ние из­ползвахме позициите им, за да определим къде се намира Меркурий. И той е… тук. - Той посочи точно едно място вдясно от пирамидата.

- Значи на около седем мили източно от края на каньо­на. Само че - продължи тя, кимайки към огледалната стена, - нас ни интересува огледалният образ на картата, защото я гледаме отгоре; което означава, че всъщност се намира на седем мили на запад.

Озир изглеждаше доволен.

- Значи ни остава само да намерим сребърния каньон.

- Което означава, че първо трябва да открием второто око на Озирис. Къде се намира първото?

- На зодиака има две фигури на Озирис - напомни ѝ той.

- Може би заедно показват пътя?

Нина се наведе да ги разгледа. Те бяха нарисувани в про­фил, в характерния египетски стил, на всяка се виждаше по едно око, но заради малкия им размер приличаха повече на точици. Тя прокара мислена линия между очите на двете фигури, но тя нито минаваше покрай пирамидата, нито со­чеше нещо специално.

- Окото на Озирис представлява и символ, нали? - по­пита тя.

Озир кимна.

- Символ на защитата. Намира се в храмове, гробници… смята се, че помага при преминаването на Подземния свят.

- Значи е често срещан. Това не ни помага особено. - Тя погледна зодиака, размишлявайки. - Възможно ли е „сре­бърният каньон” да е следа? Древните египтяни са ценели среброто повече от златото - там има ли някакви сребърни мини от преддинастичния период?

- Не знам. Вие сте историчката, не аз!

- Прав сте. Това се нуждае от допълнително проучване. Трябва да проверим археологическата база данни… - Тя млъкна изведнъж, осъзнавайки, че е обзета от професионал­на възбуда в стремежа си да разгадае пъзела - и е забравила, че така помага на човека, когото се опитва да спре.

- Добре ли сте? - попита Озир.

- Просто съм уморена - въздъхна тя. - Денят беше на­прегнат.

Той се усмихна.

- Моля да ме извините - не е задължително да разре­шим загадката за една нощ. Освен това утре е състезанието и аз се надявам, че ще ме придружите на него.

- Добре звучи - каза тя, макар идеята да наблюдава шумни коли в продължение на два часа въобще да не я из­кушаваше.

- Чудесно. А сега ще се присъедините ли към мен за чаша шампанско?

- Ами… Предпочитам да си лягам. - Усамотението ще­ше да ѝ даде възможност да се опита да се свърже с Еди.

- Само една чаша, моля! - настоя Озир. - Имам една бу­тилка „Вдовицата Клико”, жалко ще е да я изпия сам.

- Ами всичките ваши… - Тя щеше да каже „мацки”, но размисли и избра „млади приятелки”.

- Последователките ми? - Той поклати глава. - Прекрас­ни са, но понякога предпочитам по-интелектуална компания. Някой със собствена история. Като откриването на Атлан­тида. - Той отново се усмихна. - Само една чаша.

*

Три чаши по-късно Нина беше коленичила върху легло­то на Озир, а роклята ѝ беше разперена около нея в копри­нен кръг.

- И аз се озовах на онази платформа заедно с Екскалибур, а Джак се канеше да пусне генератора, за да започне война… когато изведнъж бум! Еди взриви ръчната граната. Корабът започна да се взривява на етапи, като във филм за Джеймс Бонд. Наложи се да бягаме с нещо, което прилича­ше на реактивен глайдер - едва не замръзнахме до смърт, преди да се приземим на риболовния кораб. Господи, как миришеше само!

- Животът ви е много по-голямо приключение от моя - рече Озир, който се беше излегнал до нея. - И късметът оп­ределено е бил на ваша страна.

- Ако бях наистина такава късметлийка, нямаше да ме прострелят. Вижте тук. - Тя повдигна полите си и показа го­лемия кръгъл белег от куршум върху десния си хълбок. Очи­те на Озир се разшириха при вида на голия ѝ крак, който се намираше точно пред лицето му. - Нито пък животът и ка­риерата ми щяха да бъдат съсипани.

- Вече няма защо да се тревожите за това, Нина - увери я той. - Щом намерим пирамидата на Озирис, животът ви ще стане… такъв, какъвто го поискате. Освен това ще про­дължи много дълго.

Тя отпи от чашата си.

- Ще получа ли доживотна доза от хляба на Халид за дълъг живот?

- Ще получите каквото пожелаете.

- Радвам се да го чуя. - Тя се намръщи леко при споме­на за лабораторията в швейцарския замък. - Но дали е безо­пасно? Нали казахте, че е генетично модифициран?

Озир се засмя.

- Разбира се, че ще е безопасно. Нали и аз ще го ям! Не, генетичните модификации в маята ще я направят точно та­кава, каквато искам да бъде.

- А каква точно? Или брат ви ще ви се развика, ако ми кажете?

Той отново се изсмя подигравателно.

- Понякога изглежда така, че Шабак ръководи Храма, а не аз! Не, брат ми просто е свръхпредпазлив, както винаги. Генетичните промени се правят отчасти, за да получим меж­дународни права и патенти върху новия организъм - все пак маята се култивира много лесно. Не искам всички да могат сами да си пекат хляба на Озирис - те трябва да идват в Хра­ма на Озирис, за да го получат. Освен това - той я погледна заговорнически, красивите му черти изведнъж придобиха вълчи вид - не искам да се престаравам в регенерацията на телесните клетки. Не е достатъчно хората да си го купуват веднъж в годината. Трябва да си го купуват веднъж в месе­ца или още по-добре, веднъж седмично.

- Сякаш се опитвате да ги пристрастите към него.

Той сви рамене.

- Какво е една скромна сума пари всяка седмица в за­мяна на безсмъртие? По-добре да отиват в Храма на Озирис, отколкото да ги пръскатт за алкохол или наркотици. Все пак даряваме щедри суми за благотворителност.