Читаем без скачивания Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

Нина се върна при зодиака и разчисти листите, за да ог­леда пътя на реката.

- Значи на север е делтата на Нил, което означава, че другият край… Еди, донеси ми картата!

- Не си казала вълшебната думичка - отвърна той, но все пак ѝ занесе атласа, сравнявайки го с боядисаната линия. - Дори ако се вземе предвид огледалният ефект, пак има разли­ки. Делтата е различна - на старата карта има повече реки!

- Нил е имал повече устия; някои от тях са пресъхнали - отвърна разсеяно Нина, съсредоточена върху нещо друго наго­ре по течението. - Виж, виж тук! Това голямо отклонение, къде­то реката заобикаля Долината на царете… - Тя потупа раз­вълнувано с пръст по лексана. - Тази фигура на Озирис, която липсва в зодиака Дендера - виж къде се намира окото ѝ!

Еди преобърна на ум зодиака, за да съвпадне с картата. Главата на фигурата се припокриваше с една точка западно от реката, близо до чупката в иначе директно насочения ѝ на север курс.

- Какво има сега там? Някакво място, наречено… Ал Балиана.

- Не само това. - Тя буквално се хвърли обратно към ма­сата и грабна една книга, пълна с големи снимки. - Тук се е намирало едно от най-важните места в Египет! - След като намери правилната страница, Нина подаде книгата на Еди. - Абидос. Градът на Озирис!

Снимките показваха няколко големи, порутени постройки.

- Като че ли имат нужда от ремонт - пошегува се Еди.

- След като ние извикаме майсторите - каза Нина, плъз­гайки поглед по текста. - Там трябва да има нещо, което да сочи пътя към този „сребърен каньон” - щом го открием, ще се озовем само на десет километра от пирамидата.

- Да открием кое?

- Второто око на Озирис. Мисля, че това е двойна следа - в зодиака се намира окото на втория Озирис, което ни каз­ва да отидем в Абидос… но йероглифите казват, че второто око „вижда пътя” към каньона. Едното око в зодиака е про­сто точка; то не вижда нищо. Предполагам, че някъде в Аби­дос се намира истинският символ на Окото на Озирис и по­соката, в която гледа, е тази, в която трябва да тръгнем.

Еди погледна зодиака. Нина познаваше този поглед.

- Не. Категорично не.

- Какво “не”?

- Няма да разбиеш зодиака!

- Това ще попречи на Озир за намери пирамидата.

- Те вече имат указанията, просто не са достатъчно умни да ги разгадаят. Ако го оставим непокътнат, ще може да бъде върнат в Египет.

- Само ако онзи Имхотеп бъде арестуван - отвърна той, сочейки към банята.

- Ако стигнем преди него до пирамидата, можем да го разкрием.

- Ако попърхаш още малко с тази рокля той и сам ще се разкрие.

- О, стига вече - изсумтя Нина. Тя прибра спуснатата си коса и я върза на конска опашка. - Все пак трябва да си прибера нещата.

Той извади револвера.

- Първо да проверя дали гаджето ти се моли на великия бог Армитидж Шанкс111и после ще вървим.

Озир си стоеше там, където го бе оставил. Еди допря дулото на пистолета в гърба на разгневения египтянин и провери дали е завързан здраво за отходната тръба.

- Добре - рече той, връщайки се от банята, - сега вече може да….

Някой почука по вратата на каютата.

Еди измъкна пистолета.

- По дяволите! - прошепна Нина, замръзнала зад гърба му. - Какво ще правим?

- Ш-ш-шт! - Озир започна да стене приглушено от ба­нята; Еди изтича обратно и го срита. - Млъквай!

- Халид! - разнесе се нетърпелив глас отвън. Шабан. - Халид, знам, че си вътре. Пусни ме. - Дръжката на заклю­чената врата се размърда.

Нина я погледна, след което се хвърли на леглото и пру­жините на матрака изскърцаха. Преди Еди да успее да я по­пита какво прави, тя си пое дъх и застена в симулиран екстаз.

- Ох… ох… о, Боже, да, по-силно, да!

Дръжката спря да се движи, Шабан изсумтя отвратено и се отдалечи. Нина продължи с преструвките, докато не реши, че вече се отдалечил достатьчно, след което скочи от леглото.

- Проклет да съм - рече Еди и се ухили. - Направо ме възбуди!

- Запази тази мисъл, докато се върнем на брега и оста­нем насаме. - Тя се приближи до вратата и се ослуша. Отвън не се чуваше никакъв звук. - Мисля, че е чисто.

Еди се приближи до нея и леко открехна вратата. Кори­дорът беше празен.

- Накъде?

- Надясно и завой след първия ъгъл. Има стълби.

Той се стрелна напред, хванал пистолета в ръка. В ко­ридора нямаше никого. Вляво се намираше стъклена врата, която водеше към една от горните палуби; през нея се виж­даха светлините на Монако. Той тръгна надясно и надникна зад ъгъла. Никой; обещаните стълби се намираха на седем-осем метра от тях.

- Добре, чисто е.

Нина го последва. В пълната тишина, която цареше на ях­тата, ѝ се струваше, че шумолящата ѝ рокля вдига ужасен шум.

- Затова винаги нося дънки - прошепна тя.

- Ако носеше минижуп, както отдавна те моля… - Еди спря в основата на стълбите. От горната палуба се чуваше тих разговор, но скоро стана ясно, че разговарящите не се приближават. - Две палуби надолу, нали така каза?

Когато стигнаха до правилната палуба, от каютата се носеха поп-ритми. Те се промъкнаха покрай нея и се отпра­виха към стаята на Нина. Тя беше оставила вратата отклю­чена; шмугнаха се вътре.

Нина бързо съблече роклята и облече всекидневните си дрехи, след което събра малкото си лични вещи.

- Да се обадя ли на Мейси? - попита тя, държейки теле­фона си в ръка.

- Нека първо да се махнем от кораба - отвърна Еди.

- Как ще се върнем на брега?

- Ще задигнем някоя лодка. - Той излезе в коридора. - Хайде, идвай.

Те тръгнаха обратно по стълбите, приближавайки се до каютата, от която се носеше музиката. След като преминеха покрай нея и се изкачаха едно ниво нагоре, щяха да се озо­ват на главната палуба, където трябваше само да се прикри­ват, докато стигнат до лодките. Елементарно.

Или пък не.

Вратата се отвори, навън излезе една млада русокоса жена с две празни чаши в ръце и се озова срещу дулото на пистолет, насочен право между очите ѝ. Тя изпищя и скочи обратно в стаята, откъдето се чу изненадан мъжки вик.

Нина и Еди се спогледаха.

- Бягай! - извика Еди.

Те хукнаха нагоре по стълбите. Звънецът на алармата се включи, когато стигнаха до горната палуба. Нина чу още гла­сове отгоре. Екипажът на Озир беше хванат неподготвен от неочакваната тревога, но беше успял да реагира за секунди.

Еди я дръпна и двамата затичаха по коридора. Друга стъклена врата водеше към кърмовата палуба. Някой зад гърба им извика.

Нямаше време да спират и да отварят вратата. Вместо това Еди просто стреля в нея веднъж. Стъклото се пръсна и се изля в тъмен водопад на пода. Те изтичаха по хрущящите стъкълца и изскочиха на палубата.

Тя беше празна. Пред тях се виждаше стълбата, водеща до плаващата платформа.

- Коя лодка? - попита Нина, докато тичаха към нея.

- Която има ключове! - отвърна Еди, поглеждайки през рамо. Видя как някой се появява на вратата на горната палу­ба и стреля отново, за да го накара да се скрие вътре.

Нина се спусна надолу по стълбите, докато Еди потърси прикритие горе. Тя не хареса вида на малките, открити дже­тове и се прехвърли към лодките. Скутерът сигурно щеше да е по-бърз, но ключовете на „Слънчев барк” все още бяха на таблото.

Тя се качи в него.

- Еди, идвай!

Еди се огледа, като чу боботещия двигател на тендера.

- Развържи я! - извика той. Изстрелът му беше стрес­нал екипажа и никой не искаше да излезе пръв.

Това нямаше да продължи дълго. Щом Шабан или Кротала се появяха, те щяха да им заповядат да го атакуват. И тъй като му бяха останали само четири патрона, шансовете му да издържи дълго бяха нищожни.

Той отново погледна към Нина. Тя продължаваше да развързва въжетата.

Двама мъже изтичаха на горната палуба и се хвърлиха на пода в противоположни посоки. Еди стреля по единия, но пропусна. Оставаха му три патрона.

- Еди! - Тендерът беше свободен; Нина скочи зад кор­милото.

- Тръгвай! - извика той. Тя поклати глава; не желаеше да го остави сам. - Аз ще скоча след малко, подкарвай про­клетото нещо!

Боботенето на двигателя премина в рев. Той се обърна, за да скочи от стълбите…

Кротала излетя през счупената врата. Еди стреля по него, но нахалос, защото американецът се хвърли встрани, за да се прикрие. Два патрона.

От ръба на горната палуба се подаде черното дуло на един МР7 и лазерният му мерник проблесна. Тънкият като игла червен лъч се плъзна към Еди - но само след миг се разтанцува като побеснял, щом англичанинът улучи оръжи­ето и го изби от ръцете на стрелеца.

Един патрон.

- Проклети револвери! - изсъска Еди. Дори старият му уайлди щеше да произведе повече от шест изстрела. Един куршум, няколко мишени - време беше да изчезва.

Той скочи и с трясък се приземи на платформата. Тен­дерът се отдалечаваше, но Нина все още се въздържаше да даде газ, изчаквайки го да се качи на борда. Еди се напрег­на, отстъпи няколко крачки назад и спринтира, за да получи добра засилка за скока…

И главата му избухна в адска болка.

Тя беше толкова силна, че той падна и се сгърчи на зе­мята съвсем близо до ръба на платформата. Притисна длан към раната. Заболя го още повече, усети кръвта по дланта си - но ги нямаше откъснатата плът и кости при директното попадение на куршум в човешки череп. Куршумът го беше одраскал точно над лявото ухо.