Читаем без скачивания Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

Шабан седеше зад него, като едва обръщаше внимание на ставащото. Телефонът му иззвъня и той се заслуша в обе­зумелия глас от другия край на линията. След няколко се­кунди скочи на крака.

- Халид!

- Не сега. - Озир махна презрително с ръка.

- Халид - повтори Шабан; гневът в гласа му привлече вниманието на брат му. - Яхтата.

- Какво има?

Шабан го дръпна по-далеч от останалите гости в залата.

- Уайлд и Чейс са избягали.

Озир го погледна смаян.

- Какво?

- Убили са няколко от хората ни и са откраднали един джет.

- Кога… Кога се е случило това?

- Преди секунди - току-що са се измъкнали.

Озир се опита да реши какво да прави по нататък, но единственото, което успя да каже, беше:

- Трябва да ги спрем.

- Аз ще се погрижа за това. - Шабан се обърна и вдигна телефона си.

Озир го докосна по рамото.

- Дискретно. Без проблеми. Не тук - каза той умолително.

- Това зависи от тях. - Шабан се свърза с капитана на „Слънчев барк”. - Изпратете всичките си хора след тях. Взе­мете тендера и ги пресрещнете в пристанището. Ако се на­ложи, ги подгонете с яхтата - трябва да бъдат спрени. На всяка цена! - Той прекъсна линията и изгледа неодобрител­но Озир, преди да излезе от стаята.

*

Откритото море беше достатъчно бурно, за да създаде проблеми за всеки съд, който не бе достатъчно голям - а за хората, намиращи се в нещо толкова малко като джет, пре­живяването напомняше возене в ролеркостър.

- Господи! - извика Нина, когато тяхното кавазаки пре­вали една вълна и се озова за миг във въздуха, преди да се стовари тежко в браздата между следващите две. - Не мо­жеш ли да го държиш само върху водата?

- Само ако държиш да ни хванат - отвърна Еди. Той по­гледна назад. Един джет вече ги беше подгонил, в момента пускаха единия скутер във водата, а и самата яхта набираше скорост и водата под носа ѝ се пенеше. - О, страхотно! Този тип си има собствена частна флотилия!

Нова вълна ги подхвърли към небето; Еди се бореше да попречи на скутера да се преобърне при падането. Пред тях изникна друга голяма яхта; той рязко зави към кърмата ѝ, насочвайки се към входа на пристанището, който се нами­раше зад флотилията скъпи плавателни съдове.

Нина се огледа. Преследващият ги джет бързо напред­ваше, а и скутерът скъсяваше разстоянието помежду им.

- Мисля, че онзи е по-добър шофьор от теб - каза тя, когато преследващият ги скутер се вряза чисто в една при­иждаща вълна, без да губи скорост.

- Адски мразя фукльовци - изръмжа Еди, забелязвай­ки, че другият джет ги настига бързо, както и че водачът му е въоръжен.

Зад редицата закотвени яхти се мерна нещо цветно. Еди веднага се досети какво е и се насочи към него.

- Какво правиш? - попита нервно Нина, когато профучаха покрай входа на пристанището. Преследвачите им смениха курса, за да ги пресрещнат и скъсиха разстояние­то още повече.

- Когато ти кажа, искам да се наведеш. Ама много, мно­го ниско!

Бяха се устремили директно към носа на първата яхта.

- Да не се каниш да го блъснеш!

- Не, целя се по-ниско - но всъщност ще бъдем още по-близко до нещо друго!

- Какво имаш… - Иззад яхтата се появи една моторни­ца в червено и бяло, която прогърмя успоредно на редицата закотвени яхти. - Мили Боже!

Мъжът на другия джет вдигна пистолета…

- Наведи се! - изкрещя Еди и се снижи колкото можа зад кормилото. Нина го последва.

Джетът прелетя покрай яхтата, пропускайки на косъм кърмата на моторницата и минавайки под въжето за теглене на водните ски, които се движеха в килватера ѝ.

Преследвачът им направи завой, за да ги последва. Пръските вода скриваха въжето и когато той го видя, вече беше твърде късно…

Въжето го преряза точно под брадичката. Джетът про­дължи да се движи напред, а водачът му излетя от седалката с пукот на пречупен гръбнак, завъртя се около въжето и пад­на с плясък във водата. Скиорът се блъсна в тялото, излетя във въздуха така, сякаш се бе блъснал в рампа и спря, полупотънал във водата.

Еди зави към входа на пристанището. Скутерът на „Слън­чев барк” сви покрай закотвените лодки и ги последва.

От пристанището се зададе друга моторница в зелено и златно. Това беше тендерът на яхтата и на борда му се виж­даха двама мъже. Щом се озова в открито море, той зави ряз­ко и се отправи към тях.

Пътят им беше отрязан.

Еди взе решение за части от секундата и обърна джета към армадата на милионера. По-големите лодки бяха по­мощни, но неговото кавазаки ги биеше по маневреност. Ако успееше да се промъкне между неподвижните съдове, щеше да спечели достатъчно преднина, за да се отправи към при­станището…

По дяволите!

Планът му нямаше да мине. „Слънчев барк” се движе­ше към входа на пристанището. Ако се опиташе да избяга от двете по-малки лодки, яхтата щеше да блокира пътя му.

Скутерът скъсяваше дистанцията помежду им. Тендерът също се движеше все по-бързо, разбивайки вълните.

Всички пътища за бягство бяха отрязани - освен ако не успееше да си пробие друг.

Нина се вкопчи в Еди, когато той зави рязко за пореден път и се отправи към тендера.

- Хей, хей! - извика тя, сочейки с пръст бързо прибли­жаващата се лодка. - Лошите!

- Знам!

- Тогава се махай от тях!

- Довери ми се! - Той направи бърза маневра в търсене на идеалната вълна.

Един от мъжете в тендера се изправи, хвана се с една ръка за предното стъкло за опора, а с другата вдигна писто­лет и се прицели.

Еди видя една дълбока бразда във водата и вълната, ко­ято се надигаше над нея, на една линия с тендера.

- Дръж се!

Той се наведе, даде газ, джетът се стрелна към вълната…

И излетя във въздуха.

Мъжът тъкмо се накани да стреля, когато джетът изведнъж се изгуби от погледа му под носа на тендера - само за да се появи отново и да се стовари върху предницата на лодката.

Стиснал здраво кормилото, Еди се наведе и се плъзна напред. Малкият джет разби предното стъкло и помля бор­да на тендера, премазвайки кормчията в облегалката на се­далката, а силната му въздушна струя накара стрелеца да за­литне назад като ударен с бейзболна бухалка.

Джетът се стовари отново във водата и само здравата хватка на Нина я спаси да не излети. Двигателят се задави и се закашля, преди да поеме още вода с витлото си и кавазакито отново да се устреми напред.

Оставен на самотек, тендерът продължаваше да се дви­жи с пълна скорост напред. След като кормчията беше убит, стрелецът се опита да овладее управлението, сграбчи корми­лото и го завъртя… навлизайки директно в курса на скутера, който се опита да завие, с надеждата да избегне сблъсъка.

Носът му се заби в борда на тендера и двете лодки се взри­виха. Във водата нападаха натрошено дърво и парчета фибростъкло. Горящи отломки се посипаха върху околните яхти.

Нина се извърна и погледна останките от катастрофата, но Еди гледаше съсредоточено пред себе си. „Слънчев барк” почти бе стигнал до входа на пристанището.

- Дръж се!

Тя забеляза хората в зелени сака на главната палуба - всичките бяха въоръжени.

- Ще ни застрелят!

Той подкара джета успоредно на вълнолома.

- Застреляй ги първа!

- Никога няма да ги улуча!

- Не е нужно - просто ги накарай да наведат глави, за да не улучат нас!

Нина насочи своя МР7 срещу бързо приближаващия кораб.

- О, боже, толкова мразя оръжията! - Тя примижа и на­тисна спусъка.

Пистолетът подскочи в ръката ѝ и затрака скоростно. Стреляйки с една ръка от движещо се превозно средство, тя нямаше възможност да се прицели, но предвид размерите на мишената ѝ, това нямаше особено значение. По девствено белия корпус на „Слънчев барк” се появиха черни точки, пръсна се едно стъкло. Мъжете налягаха по палубата.

- Спри, спри! - извика Еди. - Не ги изстрелвай всички­те! - Приближаваха края на вълнолома. Той направи остър завой наляво, разминавайки се на косъм с бетона.

Пред тях се разкри пристанището и блесналото под слънцето Монако. Еди се насочи към вътрешното пристани­ще; тукашните високи кейове бяха предназначени за търгов­ски кораби и лайнери, а не за малки джетове. Трябваше им по-нисък док, за да могат да слязат на брега.

Нина погледна назад.

- О, по дяволите! - „Слънчев барк” се намираше точно зад тях, носът му пореше водата като лъскаво острие и бързо скъся­ваше дистанцията. - По-бързо! Сериозно ти говоря, ускори!

- Това е реактивен скутер, не реактивен самолет! - оп­лака се Еди. - Ако някой си подаде главата над парапета, пръсни я!

Нина се изви неудобно на седалката и насочи пистолета към приближаващия се нос. Видя как някакъв мъж се пода­де над страничния парапет и забеляза джета. Тя стреля два пъти и той побърза да се скрие.

Влязоха във вътрешното пристанище. Еди зави към севе­розападния му край - и установи, че към тях да се приближава нова заплаха. Този път не бяха хората на Озир; една полицей­ска лодка с пуснати сирени пореше водата. Хаосът извън при­станището неизбежно беше привлякъл вниманието им.