Читаем без скачивания Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

Но във вътрешността имаше и други препятствия, кои­то служеха не за да предпазват туристите от терористи, а за да предпазват египетските съкровища от туристите. Достъ­път до вътрешността на пирамидите беше ограничен до минимално количество посетители дневно, а самият Сфинкс бе почти напълно затворен за посещения - и при протичащите разкопки районът беше охраняван още по-зорко от обикно­вено. Изсечената в пясъчника яма, в която се намираше Сфинксът, граничеше на изток с храма, на запад и юг с от­весни скали, а на север - със съвременна каменна стена, поддържаща пътя през равнината. Достъп до мястото имаха само хора с пропуски.

Но тази вечер щеше да е изключение.

Гамал достигна портала и зачака да започне светлинно-звуковото шоу. Няколкостотин туристи седяха на редици сто­лове зад Храма на Сфинкса, за да гледат спектакъла. Той предпочиташе срещата да се осъществи много по-късно, след приключване на демонстрациите, и след като туристи­те и АСН екипът си тръгнат, но човекът, когото очакваше, беше нетърпелив… и раздразнителен.

Появи се светлина от приближаващи се фарове - джип мерцедес. Това сигурно беше посетителят му - заради изди­гането на оградата трафикът през района беше ограничен. Първият човек, който излезе от колата, беше непознат - дългокрак, дългокос мъж от бялата раса със сако от нещо, подобно на змийска кожа; дългата рехава козя брадичка до­някъде смекчаваше грубите черти на лицето му. Той обико­ли колата, за да отвори вратата на спътника си, който, също като Гамал, беше египтянин.

Гамал пристъпи през портала, за да го поздрави.

- Господин Шабан - каза той, - голяма чест е за мен да ви видя отново.

Себак Шабан нямаше време за любезности.

- Разкопките изостават от графика.

- Доктор Бъркли каза…

- Не тези разкопки…

Гамал успя да скрие притеснението си, когато Шабан се обърна право към него и го погледна. Стар белег от из­гаряне минаваше през дясната му буза - от онова, което беше останало от ухото му, до горната му устна, кожата беше грапава и леко лъщяща. Белегът беше издърпал на­долу външното крайче на долния му клепач, разкривайки розовата тъкан отвътре. При предишните им срещи шефът на охраната се беше убедил, че Шабан много добре съзна­ва какъв е психологическият ефект от белега му върху околните, и ги удостояваше с неповредената, сравнително представителна лява част на лицето си, докато не решеше да изрази неодобрението си нагледно, чрез завъртане на главата си.

- Има леко закъснение. Много леко - каза той. - Част от тавана се срути. Вече го укрепихме.

- Покажи ми - нареди Шабан, пристъпвайки към портала.

- Разбира се. Елате с мен. - Гамал хвърли бърз поглед към другия мъж, който ги последва.

- Моят бодигард - каза Шабан. - И приятел. Господин Кротал.

- Кротал? - повтори Гамал несигурно.

- Боби Кротала - каза бодигардът. Произношението му беше по американски провлачено. - Това е индианско име, на чероките. Някакъв проблем?

- Не, изобщо - отговори Джамал, като си мислеше, че човекът прилича повече на каубой, отколкото на индианец. Поведе ги по алеята. - Оттук, моля.

*

Смешният, предвзет дикторски текст, съпровождащ светлинно-звуковото шоу, леко беше повдигнал настроение­то на Мейси, когато тя, подала глава над северната стена на храма, забеляза Гамал от укритието си в сенките.

С него имаше още двама души; единият беше грозноват тип с мазна коса с прическа в стил осемдесетте години и сако от змийска кожа, а другият ѝ бе познат. Господин Шарман, Шабан или нещо подобно? Тя беше виждала мъжа с обезоб­разеното лице за кратко в началото на разкопките - той беше свързан с религиозната организация, финансираща ги съвме­стно с АСН. Вероятно беше тук, за да се срещне с Бъркли.

Тримата стигнаха до ъгъла на по-малкия храм, където Гамал спря и погледна към Сфинкса - почти крадешком, както се стори на Мейси. Студеният поглед на мъжа със са­кото от змийска кожа се плъзна през нея, докато той оглеж­даше местността, после неочаквано се върна обратно. Тя неволно потрепери. Нямаше представа защо - тя имаше пра­во да бъде на това място и не беше направила нищо неред­но, - но докато рационалната част на съзнанието ѝ казваше на останалата част от тялото ѝ да се отпусне, той отново от­мести погледа си.

За изненада на Мейси преди да се спусне по рампата към Сфинкса, Гамал прескочи пролуката между нея и по-горното ниво от съоръжението на Сфинкса, и изчезна от по­гледа ѝ. Останалите мъже го последваха.

Странно. Горният храм беше с повече от хиляда години по-млад от по-големия си съсед, рожба на Новото царство от 1400 година преди новата ера, и макар че беше в относи­телно по-добро състояние от Храма на Сфинкса, бе много по-маловажен в историческо отношение. Защо Гамал ще му прави тайно посещение? При това по тъмно?

Тя видя върховете на главите на мъжете, докато те кра­чеха към вътрешността на храма и продължиха отвъд него. Сега тя вече беше наистина заинтригувана. Там нямаше нищо. Къде отиваха те?

Мейси се измъкна от храма и проследи с очи как трима­та мъже заобикалят руините по-горе. Някакъв детински де­тективски инстинкт я подтикна да се опита да разбере как­во правят, но тя му се съпротивляваше - докато откъм Сфинкса не долетя вик. Бъркли крещеше на един египетски лаборант, който беше изпуснал някакъв сандък.

Да ги вземат мътните, помисли си тя. След като Бърк­ли продължаваше да се държи като задник, тя не искаше да е близо около него. Вместо това се изкачи по рампата и ско­чи в горния храм.

Над нея проблеснаха зелените линии на лазерни лъчи, проектиращи йероглифи върху пирамидите, докато говори­телят пееше възхвали за Озирис, безсмъртния цар-бог от египетската митология.

- Да, да, това вече съм го чувала - прошепна Мейси, до­като надзърташе покрай стената на храма.

Част от северния край на платото беше преградена от оранжева пластмасова мрежа - там, където се извършваха ремонти по високата стена. Сред купчините тухли и камари натрошен камък се виждаха две малки кабини и наподобява­що палатка съоръжение. Това беше толкова обичайна гледка, че Мейси досега не ѝ беше обръщала никакво внимание. Не изглеждаше някой да върши каквато и да било работа там.

В момента обаче там имаше някой. Подобно на мъжете при портала, други охранители патрулираха из района, за да са сигурни, че никой турист няма да се доближи до Сфинк­са. Обаче мъжът, който очакваше Гамал и останалите, не беше патрулиращ. Той охраняваше строителната зона.

Осветлението се промени, още повече лазерни и прожекторни лъчи прорязаха черното небе. Охранителят на­блюдаваше монитора и се извърна, когато посетителите се приближиха. Размениха няколко кратки думи и той ги пус­на да минат през мрежата.

Гамал достигна палатката и издърпа настрани платни­щето на входа, разкривайки светлините във вътрешността.

Другите двама се промушиха вътре и след нов потаен по­глед назад Гамал ги последва. Мейси отскочи зад стената на храма, чудейки се дали я е видял, преди да съобрази колко глупава е тази мисъл. И да я е видял, какво от това?

Тя отново надзърна навън. Охранителят се разхождаше по периметъра на мрежата и изглеждаше отегчен. В проце­пите покрай платнището на входа на палатката се забеляза­ха движения.

Изведнъж те престанаха.

Мейси продължи да гледа, но те не се възобновиха. Как­во правеха хората вътре? Освен ако тримата не се бяха стру­пали един върху друг в единия край, палатката не беше достатъчно голяма, за да не се виждат. Тя изглеждаше празна, но Мейси не разбираше как е възможно това. Точно зад па­латката беше високата стена.

Обаче тя забеляза нещо друго - тънко стълбче дим. Не, не дим - пáри, издигащи се от края на един маркуч. Но там не се виждаше никакъв генератор.

В такъв случай откъде идваха пáрите?

Вече доста заинтригувана, тя заобиколи ъгъла, при­държайки се ниско зад купчина пръст. Но бързо осъзна, че потайността ѝ е безсмислена; за да достигне до строителна­та площадка, трябваше да прекоси голямо открито простран­ство, и освен ако охранителят не беше сляп, нямаше как да не я види.

Но след няколко мига можеше и да ослепее…

Тя знаеше какво следва в светлинно-звуковото шоу, тъй като го чуваше всяка вечер. Говорителят щеше да започне разказа си за Хуфу, строителя на Великата пирамида - и светлините за малко щяха да спрат, преди да осветят мону­мента на Хуфу в целия му блясък.

Мейси затвори очи, изчака.

Светлините изгаснаха.

Тя отвори очи отново и хукна към палатката. Само се­кунди преди Великата пирамида да светне като фар…

От колоните прогърмя драматична музика, Великата пирамида блесна на северозапад. Мейси достигна дупката в мрежата и се скри зад една от купчината тухли. Огледа се и видя как охранителят зяпа обляното в светлина съоръжение.

Тя си пое дъх, развълнувана за пръв път след пристигане­то си в Египет. Това беше истинска тръпка, това беше забавно!